Определение № 6798 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от Д. Ж. Т. против Определение № 4146 от 12.05.2026 год. постановено по адм. дело № 971/2026 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не и е редовно връчена. Счита, че неправилно съдът е приел, че се е запознала със заповедта на 10.12.2025 год. Прави искане съдът да отмени определение № 4146/12.05.2026 год. и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от административния съд. По делото е подадена и частна жалба срещу определение № 3825/30.04.2026 год., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. В тази частна жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, неизпълнение на съдебно разпореждане, неправилно приложение на чл.166, ал.2 от АПК, игнориране на нови обстоятелства и игнориране на реалната вреда на детето. Иска се съдът да отмени определение № 3825/30.04.2026 год. и да спре предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Ответникът по частните жалби Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас не изразява становище по същите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото приема следното: Частните жалби са подадени в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, поради което са процесуално допустими. Частната жалба подадена срещу определение № 3825/30.04.2026 год. е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение № 3825/30.04.2026 год. Административен съд Бургас е оставил без уважение искането на Д. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Съдът е приел, че на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК преценката на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение се извършва само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за установяването на тези нови факти и обстоятелства, както и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателката. В конкретния случай същата не е представила каквито и да е доказателства, с които да обори законовата презумпция, респ. за доказване на материалните предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК. Определението е правилно. Съгласно чл.27а от Закона за закрила на детето заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, а съгласно ал.2 допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. От анализа на приложимите норми се налага изводът, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да се спре само при наличие на нови обстоятелства и то ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказването на такава вреда е изцяло в тежест на оспорващата. От доказателства по делото е видно, че същата не е ангажирала каквито и да е доказателства в тази връзка, както и не се твърдят да са настъпили нови по смисъла на закона обстоятелства. С оглед на гореизложеното изводът на административния съд относно неоснователността на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е правилен и законосъобразен. Изложените мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия състав. Частната жалба подадена срещу определение № 4146/12.05.2026 год. е неоснователна. С определение № 4146/12.05.2026 год. административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Д. Ж. Т. срещу Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас като недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че е издадена Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която детето К. С. временно спешно е настанено в семейството на М. И. З. – първа братовчедка на бащата на детето Т. С. (поч. на 05.09.2025 год.), до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. Заповедта е връчена на М. И. З. на 16.10.2025 год., а на майката на детето е изпратена до постоянния и адрес по пощата. Пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Т. е подала жалба срещу заповедта в Административен съд Бургас на 28.04.2026 год. Установено е, че срещу същата заповед е подадена жалба на 20.04.2026 год. в Районен съд Бургас, който с определение от 22.04.2026 год. е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на административния съд. Съдията-докладчик по адм.д. № 971/2026 год. е изискал материалите по гр.д. № 6986/2025 год. по описа на Районен съд Бургас /образувано по молба от дирекция „Социално подпомагане“ Бургас с правно основание чл.28 от ЗЗДет./, от които е видно, че на 10.12.2025 год. Районен съд Бургас е изпратил на майката на посочен от нея електронен адрес препис от искането по чл.28 от ЗЗДет. на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас и приложенията към него, а именно Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год., социален доклад на ДСП-Бургас, Удостоверение за раждане на детето, Препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници и Декларация за съгласие по чл.27, ал.3 от ЗЗДет. Видно от материалите о делото Д. Т. е потвърдила получаването на съобщението от районния съд на същия ден 10.12.2025 год. На 19.12.2025 год. Т. е депозирала по електронен път становище, в което е направила изявления във връзка с процесната заповед и нейното съдържание. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че независимо, че заповедта не е била съобщена на оспорващата по реда на чл.61, ал.1 от АПК и чл.18а от АПК, то са налице категорични доказателства, че на 10.12.2025 год. Т. е узнала за процесната заповед, нейното съдържание и срокът за обжалването и. 14 дневният срок за подаване на жалба е изтекъл на 29.12.2025 год. понеделник работен ден, а жалбата е подадена в районния съд на 20.04.2026 год. четири месеца след срока. Въз основа на така приетото административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Т. срещу Заповед № ЗД/Д-А-177/15.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас като просрочена и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на административния съд поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. От данните по делото е видно, че жалбата срещу процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас е подадена след изчитане на 14 дневния срок за обжалване по чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Действително административният орган не е връчил надлежно заповедта на Т., но същата е узнала за нея от Районен съд Бургас на 10.12.2025 год. На тази дата Т. е получила копие от заповедта, в която изрично е дадено указание в какъв срок може да се обжалва и по какъв ред. По делото са налице данни, че Т. се е запознала със съдържанието на заповедта и е изразила становището си по нея пред районния съд. Неоснователно е възражението и наведено в частната жалба, че не е знаела, че заповедта не и е надлежно връчено. След като на 10.12.2025 год. Т. е получила копие от заповедта и в същата надлежно е посочен начина на обжалването и, то пропускането на срока за обжалване на заповедта се дължи изцяло на Т.. Жалбата е следвало да бъде подадена най-късно до 29.12.2025 год., а същата е подадена на 20.04.2026 год., поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима на основание чл.159, т.5 от АПК. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,