Определение № 366 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4946/2016 г.

Образувано е по молба за отмяна, вх.№33634/28.6.2016 г., подадена от адв. З. З. – процесуален представител на ответника по исковата молба Т. С. Т. от [населено място], на влязлото в сила въззивно решение №999/22.3.2016 г. по гр.д.№2439/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, V – ти граждански състав, с което е отхвърлен предявения от [фирма] – П., против Т. С. Т. от [населено място] иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 733,79 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.4.2014 г., и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, за периода от 01.02.2013 г. до 22.01.2015 г. в размер на 85,29 лева, както и законната лихва върху главницата от 733,79 лева, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2015 г., като неоснователен. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл.303,, ал.1, т.5 ГПК и се сочи, че това е станало причина да не могат да бъдат ангажирани доказателства по спора, които страната е искала да ги ангажира. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото на Пловдивския районен съд, както и ищецът да бъде осъден да върне на ответника надвнесена сума, поради липса на основание. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид отговора на ответника по молбата намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима на друго основание. Атакуваното по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязло в сила решение на Пловдивския районен съд е позитивно за молителя в настоящото производство, поради което не е налице правен интерес за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молба юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.307, ал.1, във връзка с чл.305, ал.1, т.5 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,