Определение № 4506 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. И. чрез процесуален представител срещу определение № 3153 от 13.03.2026 г., постановено по административно дело № 10/2026 г. от Административен съд Варна, с което е прекратено производството по делото. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в представено от процесуален представител писмено възражение излага становище за неоснователност на същата и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: АС Варна е извършил дължимата проверка по закон и в изпълнение на указанията, дадени в решение № 13359 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4955/2025 г. на ВАС при което е установил, че обжалваният пред него акт на КЗЛД – решение № ППН-01-662/01.02.2024 г. е съобщен редовно на 27.03.2024 г. на И., на посочения от него адрес за контакт, по реда на чл. 18а, ал.8 АПК на пълнолетно лице, което се е съгласило да приеме съобщението Наведените доводи в частната жалба за нередовно съобщаване на акта, предвид липсата на конкретно упълномощаване на получателя да извърши това действие на жалбодателя, както и отсъствието на последния страната са неоснователни, предвид факта, че същото е съобщено по предвидения в закона ред. При това правилно съдът приема, че срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 10.04.2024 г., а същата е подадена след изтичането му – на 11.04.2024 г., като този факт е установен от представен писмен документ, приложен по делото. С оглед на така установеното законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на законовия срок за подаването ѝ и правилно производството по делото е прекратено при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 5 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото частния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 евро, представляващо юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение