Решение № 3569 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 773/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „НиСи – Н. Стоянов“, чрез представител по пълномощие – адв. Миглена Ангелова от Адвокатска колегия – Русе срещу Решение № 1188/24.10.2025 год., постановено по административно дело № 165/2025 год. по описа на Административен съд – Силистра. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими доказателства, не е анализирал всички факти от значение за спорното право, поради което е направил неправилни изводи. По мнение на касатора, мотивите на издадената заповед не кореспондират с установената фактическа обстановка, доколкото е изпълнил изискванията на императивната разпоредба на чл. 24г, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В тази връзка, излага подробни съображения, че не е от компетентността на кмета на Община Русе да изисква допълнителни документи, извън посочените в нормативните разпоредби. Акцентира върху обстоятелството, че доколкото е изпълнил императивните изисквания на разпоредбата, то кмета е следвало да впише превозните средства към вече вписан търговец. Заявява и твърдение, че при наличие на предвидените в нормативен акт условия за издаване на специално разрешение за определена дейност, отказ и забава са неоснователни и незаконосъобразни. Оспорва и изводите на административния орган, че за управление на притежавания от него атракционен влак е необходимо да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за категория D1E. В тази връзка излага подробни съображения, че според характеристиките на състава от превозни средства е достатъчно притежание на СУМПС за категория ВЕ. Обосновава извод, че в случая от приложимите материалноправни разпоредби не се установява изискване да се представи документ за правоспособност на водача, както и удостоверение за преминат периодичен преглед за техническа изправност. Отделно от изложеното счита, че е извън компетентността на кмета да определя правоспособността на водача. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № РД-01-642 от 28.02.2025 год. на кмета на Община Русе. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила допълнителна молба от касатора, чрез процесуалния му представител – адв. Миглена Ангелова, в която заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – кметът на Община Русе, чрез представител по пълномощие - старши юрисконсулт Владислав Нанов, представя писмен отговор по касационната жалба, в който развива обстоятелствени доводи за неоснователност на оспорването. Твърди, че съдът е направил обосновани и правилни изводи, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила оспорения първоинстанционен съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноските пред касационната инстанция. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на ЕТ „НиСи – Н. Стоянов“ срещу Заповед № РД-01-642 от 28.02.2025 год. на кмета на Община Русе, с която се отказва вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвтП, по отношение на МПС марка „Waran 212“, с идентификационен номер XB9EВ308006212 и два броя ремаркета с инд. №№ XB9ED307010167 и XB9ED307011167. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, съдът е приел за установено следното: Административното производство е образувано по повод подадено от Н. С., в качеството му на ЕТ „НиСи – Н. Стоянов“, Заявление вх. № 30-1929-1/16.05.2024 год., в което е заявено искане до кмета на Община Русе да му бъде разрешено да ползва „първи и втори маршрут за движение на атракционно съоръжение, установени със Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на Община Русе с атракционно съоръжение, отговарящо на изискванията за целта, като застраховка и други по време на работа, с разрешение 191/2018 год. Община Русе“. Към заявлението са приложени следните документи: удостоверение за актуално състояние на търговеца; данни за МПС и ППС, сертификат от производител, декларация за съответствие, технически паспорт, удостоверение за продукт – състав от ППС – Атракционен влак WARAN 212 с инд. № XB9EB308006212 и два броя ремаркета с инд. №№ ХВ9ЕD307010167 и ХВ9ЕD307011167; описание на маршрутите. По повод подаденото заявление и след извършена проверка на приложените към него документи, с писмо с изх. № 30/1929-1#2/14.06.2024 год., от заявителя допълнително е изискано да представи следните документи: заверено копие от документ за преминат технически преглед, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 6 от Наредба № 32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, декларация, че превозите ще се извършват от правоспособни водачи, съгласно чл. 24г, ал. 5 от ЗАвтП, които съобразно категорията на МПС следва да притежават категория „Д“, заверено копие от СУМПС на водача, който ще извършва превоза с атракционното съоръжение. С писмо вх. № 30/1929-1#5/03.07.2024 год., търговецът е възразил относно неправилността на указанията, като са заявени доводи, че не е необходимо представянето на копие от документ за преминат технически преглед, доколкото е представил необходимите документи от производителя за теглещото МПС. В тази връзка е представил отново същите документи от производителя, както и постановление на РП - Русе относно данни за извършена експертиза за максималната скорост на теглещото ПС- влак WARAN 212 с инд. № XB9EB308006212 и категорията на ремаркетата, както и декларация, че съставът от ППС ще се управлява от правоспособни водачи с категория В+Е, и копия от СУМПС на двамата водачи. На 30.07.2024 год. с писмо с изх. № 30/1929-2#4/30.07.2024 год., подписано от заместник кмета на Община Русе, на основание чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено производството по подаденото заявление от търговеца, поради непредставяне в срок на изискани документи. Актът е оспорен по съдебен ред, като с влязло в сила Определение № 3314/15.11.2024 год., постановено по адм. дело № 774/2024 год. по описа на Административен съд – Русе, същият е прогласен за нищожен, поради липса на компетентност на издателя. На 27.11.2024 год. от търговеца е изпратено ново писмо с изх. № 30-1929-1#13/27.11.2024 год. от кмета на Община Русе, с което повторно е изискал от търговеца представянето на заверено копие от документ за преминат технически преглед и заверено копие от СУМПС на водача, който ще извършва превоза с атракционното съоръжение. На 29.11.2024 год. търговецът отново е представил възражение. След разменена между страните кореспонденция, кметът на Община Русе е постановил Заповед № РД-01-642 от 28.02.2025 год., с която се отказва вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвтП, в която се вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на Община Русе, по отношение на МПС марка „Waran 212“, с идентификационен номер XB9EВ308006212 и два броя ремаркета с инд. №№ XB9ED307010167 и XB9ED307011167. В мотивите на заповедта е прието, че съставът на ППС, състоящ се от влекач и две ремаркета - двете с обща допустима максимална маса от 5360 кг и проектирани да превозват общо 48 пътници, би следвало да се управлява от водач, притежаващ правоспособност за управление на МПС от категория D1E, като търговецът, след дадени указания, не е представил доказателства, че превозите ще се извършват от водачи с такава правоспособност. Посочено е, че търговецът е отказал за представи удостоверение, че съставът от превозни средства е преминал периодичен преглед за проверка на техническата изправност в съответствие с правилата на чл. 147, ал. 1 и ал. 3, т. 6 от Закона за движение по пътищата. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити при спазване на административнопроцесуалните правила и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че приложимата разпоредба не изисква представянето на копие от документ за преминат технически преглед на ППС и СУМПС на водачите, както и не поставя изискване за посочване на водачите, които ще осъществяват тези превози. Независимо от това, съдът е развил мотиви, че в случая допълнителните изисквания са поставени със Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на кмета на Община Русе, в която освен двата нови маршрута за извършване на превози с атракционна цел, са определени и изисквания към ППС и водачите, които ще осъществяват превози по тези маршрути. Обосновал е извод, че доколкото тази заповед е с характер на общ административен акт, който не е оспорен и е влязъл в сила, то посредством него се създава задължение за превозвачите по двата нови маршрута да отговарят на допълнителни условия. Анализирайки приложимите разпоредби, както и въведените с посочената заповед изисквания е приел, че представените от жалбоподателя документи, всички издадени от производителя, не заместват удостоверителния документ, който следва да се издаде при ежегодния технически преглед, извършен в контролно-технически пунктове и от специалисти, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. Посочил е, че с цитираната заповед се поставя формално изискване за удостоверяване на техническата изправност преди регистрацията. Съдът е приел, че доколкото жалбоподателят не е изпълнил поставеното изискване, въпреки дадените указания, то същото представлява самостоятелно основание за отхвърляне на подаденото от него заявление. На следващо място, по отношение на изискването за представяне на СУМПС, съдът е обосновал мотиви, че неправилно административният орган е приравнил термина „квалификация на водачите“ с термина „правоспособност на водача“ и е изискал представяне на СУМПС, валидно за категория Д, доколкото такова изискване не е нито нормативно регламентирано, нито посочено в заповедта. В този смисъл е обосновал извод, че неизпълнението на указанията за представяне на СУМПС на водачите, които ще управляват атракционния влак, не може да представлява основание за отхвърляне на искането за регистрация. В допълнение е изложил мотиви, че дори да се приеме, че Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. въвежда изискване за удостоверяване на правоспособността на водача, то изпълнението на това изискване не следвало да се удостоверява с представяне на СУМПС, валидно за категория Д, а такова, валидно за категория С1Е, доколкото целият състав, възлиза на 7 810 кг и надвишава максималната маса от 7000 кг., съобразно чл. 150а, ал. 2, т. 9, б. „б“ от ЗДвП Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Така мотивиран, съдът е достигнал до решаващ извод, че оспореният пред него отказ на кмета на Община Русе е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на ЕТ „НиСи – Н. Стоянов“ като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, както и относно съответствието на оспорения административен акт с нормативните изисквания за форма и съдържание, както и по отношение липсата на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. На първо място следва да се отбележи, че превозът на пътници е правно регламентирана дейност, нормативната рамка за осъществяването на която е разписана в разпоредбите на ЗАвтП. В приложимата редакция към датата на постановяване на отказа, в раздел III на ЗАвтП се съдържат изискванията за превоз на пътници с атракционна цел. Съгласно чл. 24г, ал. 1 от ЗАвтП, превозите с атракционна цел се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършва превозът. Кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността, след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността. В ал. 2 от с.з. е въведено изискването заявлението по ал. 1 да съдържа: 1. наименование, правна форма и адрес на управление на търговеца; 2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел; 3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка. В съответствие с ал. 3 от същата разпоредба, кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите на движение да не дублират разписанията на автобусните линии от утвърдената транспортна схема и при спазване на изискванията за безопасност за движение по пътищата. Следва да се посочи, че базите данни по ал. 2 са публични. В ал. 5 е предвидено превозите да се извършват от водачи, правоспособни за управление на съответното пътно превозно средство. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в чл. 1, ал. 1 от ЗДвП са уредени правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства (ППС) за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. От друга страна, § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП указва, че понятието „безопасност на движението по пътищата“ съставлява състояние на системата човек - превозно средство - път - среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, една от които е техническа изправност и безопасност на превозните средства. Съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съобразно ал. 3, т. 6 от същата разпоредба, пътните превозни средства, които подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност са: линейките, специалните пътни превозни средства на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, къмпинг-автомобилите, къмпинг-ремаркетата от категории О2, O3 и О4, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 40 km/h, и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел - всяка година. Именно в съответствие на така цитираните разпоредби със Заповед № РД-01-844/22.03.2023 год. на кмета на Община Русе, в т. 2 е поставено изискване за предоставяне към заявлението на удостоверение за техническа изправност на ППС, с които ще се осъществява превозът, с оглед безопасност на превозните средства. Техническата изправност на ППС, с което се извършват превози с атракционна цел, се удостоверява с нарочен документ – Удостоверение за техническа изправност, с което се извършват превози с атракционна цел, издавано съгласно чл. 43а, ал. 9, б. "в" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към който нормативен акт препраща разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В случая споделими са изводите на първоинстанционният съд, че посочената заповед е с характер на общ административен акт, не е оспорена по предвидения в закона ред, влязла е в сила и посредством нея се създава задължение за превозвачите по двата нови маршрута да отговарят на допълнителни условия. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, от страна на административния орган са обосновани нормативно изискуемите предпоставки за постановяване на отказ за вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвтП, по отношение на МПС марка “Waran 212”, с идентификационен номер XB9EВ308006212 и два броя ремаркета с инд. №№ XB9ED307010167 и XB9ED307011167. От приложените по делото писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че за посоченото превозно средство не е представено Удостоверение за техническа изправност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че представените от касационния жалбоподател документи – сертификат за качество, декларация за съответствие, технически паспорт, както и протокол от извършен първоначален преглед за техническа изправност на ППС, всички издадени от производителя, не заместват удостоверителния документ, който следва да се издаде при ежегодния технически преглед, извършен в контролно-технически пунктове и от специалисти, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. В този смисъл, обосновани се явяват мотивите на първоинстанционния административен съд, че след като жалбоподателя не е удостоверил, че съставът от ППС е технически изправен, каквото изискване е въведено в т. 2 от цитираната заповед, за кмета на общината не съществува нормативно регламентирана възможност за вписване му в базата данни по чл. 24г от ЗАвтП. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че неизпълнението на указанията за представяне на СУМПС, валидно за категория Д на водачите, които ще управляват атракционния влак, е изцяло ирелевантен, доколкото в случая касационният жалбоподател не е представил изискуемия документ, а именно Удостоверение за техническа изправност на заявения за вписване атракцион. Така установените фактически обстоятелства са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на административния акт и съответствието му с материалноправните разпоредби. С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решения следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението на Административен съд - Силистра следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,