Определение № 1849 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Я. против протоколно определение от 27.01.2025 г., постановено по адм.д.9846/2024 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й и е прекратено е производството по делото. Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с установената съдебна практика, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Агенция „Митници“ оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното протоколно определение от 27.01.2025 г., постановено по адм.д.9846/2024 г. по описа на по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на М. А. Я. против Заповед № 1130/05.09.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с която тя е преместена на друга държавна длъжност, считано от 09.09.2024 г. до 08.03.2025 г., включително или до отмяна на заповедта. Считано от 18.11.2024 г. със Заповед № 1426/13.11.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ е отменена оспорената пред първата инстанция заповед, поради което решаващият съд е приел, че за адресата на двете заповеди не е налице правен интерес от оспорването и е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал незаконосъобразен правен извод за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Видно от съдържанието на заповедта от 13.11.2024 г. с нея не се заличават изцяло правните последици на оспорената пред АССГ заповед от 05.09.2024 г., а само за след 18.11.2024 г. В съответствие с установената съдебна практика за адресата на административен акт, който е изпълняван за определен период от време е налице правен интерес да го оспорва и да поддържа подадената в срок жалба с доводи за незаконосъобразност на този акт. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени в зависимост от окончателния изход на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение