Решение № 15132 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2009 г.
ВАСIV отделение10.12.2009 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200 от 18.11.2008 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 245/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15132 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, против Решение № 200 от 18.11.2008 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 245/2008 г. С него се отхвърля жалбата, изходяща от агенцията срещу заповед № 43/17.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, с която е одобрено протоколно решение от 10.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 25/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" в частта му за имоти в землищата на Община Любимец, както следва: с. Вълче поле - 000157, 000175, 000046, 000126, 000052, 027001, 000092, 000082, 000579, с. Георги Добрево - 000366, 000383, 000358, с. Йерусалимово - 148004, 148011, 146005, 159012, 159009, 159006, 158003, 166012, 167010, 167017, 167018, 167013, 167019, 163002, 167015, 000200, 096001, 099002, 099003, 101004, 000294, 139007, 000284, с. Оряхово - 020001, 020005, 020008, 021006, 103003, 094016, 159045, 94018, 156029, 103006, 89042, 93009, 89043, 88013, 88014, 98087, 88034, 064001, 064002, 063010, 063011, 063014, 062011, 013005, 070010, 081004, 081001 и с. Малко Градище - 278001, 278007, 752001, 752002, 752003, 353001, 72001, 529004, 529005, 530003 и 531006. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му Свеждат се до това, че при възстановяване правата на собствениците на земеделски земи са допускани технически грешки и законови нарушения, свързани с горското стопанство, които се изразяват в това, че изключени от горския фонд гори за изкореняване, но неизкоренени, са отразявани в картата на възстановената собственост като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ или като временно стопанисвани от общината, неустроени до сега и непосочени в лесоустройствените проекти високостъблени и издънкови гори които са представлявали гори и преди национализацията на горите също са отразявани в картата на възстановената собственост като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и отразяване в КВС като земеделски земи в нарушение на чл. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ, на гори и земи от горския фонд, отразени върху картите на действалите преди влизане в сила на ЗСПЗЗ лесоустройствени проекти. Ответникът, Областна дирекция "Земеделие" взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна, Министърът на земеделието и горите взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Кметът на Община Любимец не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не е изяснил твърденията за неправилност на оспорения акт като не е установил за кои конкретни имоти и землища се отнася жалбата и коя е относимата част от решението на комисията, за да може да извърши проверка върху оспорения акт. Предметът на спора обхваща и въпроса дали имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са земеделски земи. Не е преценен както правният интерес от оспорването и така и законосъобразността на оспорения акт и спорът е решен при липса на установеност на относимите обстоятелства без да са преценени доводите на жалбоподателя. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Държавна агенция по горите, (Изпълнителна агенция по горите) срещу одобрено решение от 10.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, извършено със Заповед № 43/17.07.2008 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие" в частта за имоти, намиращи се в землището на с. Вълче поле, с. Георги Добрево, с. Йерусалимово, с. Оряхово и с. Малко Градище, община Любимец, уточнени по номера от картата на възстановената собственост. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като при изготвянето на картата на възстановената собственост са били допускани технически грешки и имоти представляващи гори неправилно са били записвани като земеделски земи, като са поддържани доводи, идентични с тези в настоящата жалба, като основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. Съдът, от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е приел, че процедурата за определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е протекла според уредбата в чл. 45в от ППЗСПЗЗ като е назначена комисия, която в законен състав е взела решение, съгласно правомощието си по закон, с което са спазени административно производствените правила. Също така е прието, че при липса на спор между страните, че картата на възстановената собственост на спорните землища в община Любимец е влязла в сила и комисията се е съобразила изцяло с предоставените й писмени данни, то е налице спазване и на материалните изисквания за одобряване на решението от Директора на областна дирекция "земеделие". Съдът е приел, че условията и редът за поддържане на картата на възстановената собственост според Наредба № 49/2004 г. обхващат и процедурите за изменението на КВС при конкретни хипотези, каквато не е налице при работата на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и доводите на жалбоподателя не могат да бъдат взети предвид в настоящето производство. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Приложимата нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Отделно от това, съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните, отразени в лесоустройствения проект (ЛУП) независимо дали е изготвен преди или след влизане в сила на КВС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др. ; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесните землища, която в решението е отразила и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Допуснатите грешки в цифровите модели на КВС и ЛУП, каквито се твърди, че са налице, не могат да бъдат поправени в настоящото производство, защото правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като е изградил изводите си на базата на доказателствата по делото и изискванията на закона, съдът правилно е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите и решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,