Определение № 4071 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Х. С. Г. за отмяна на влязлото в сила решението №14752 от 29.07.2024г. по гр.д.№40907/2021г. на Софийския районен съд, с което: постановено е изнасянето на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, с идентификатор ***по КК на [населено място], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: ***и ***, над обекта- няма, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 67,27 кв.м., с административен адрес: [населено място], район “С.”, [улица], вх. ***, ет. ***, на основание чл. 348 от ГПК, като получената от проданта сума е следвало да се разпредели при квоти: 3/5ид.ч. за В. Г. Г. и 2/5ид.ч. за Х. С. Г.; осъден е Х. С. Г., ЕГН [ЕГН], да плати на В. Г. Г., ЕГН800906631, сумата от 15585.87 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент №***, находящ се в [населено място], район “С.”, [улица], вх.“***“, ет.***, за периода от 01.10.2019г. до 01.08.2023г., на основание чл.346 от ГПК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС.В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в законна сила решение на СРС, тъй като процесуалният представител на молителя адв.Р.Н. не го е уведомила за постановеното решение, поради което страната е пропуснала да подаде въззивна жалба в предвидения от закона двуседмичен срок. Ответникът по молбата за отмяна В. Г. е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в тримесечен срок от узнаване на молителя за постановеното решение на първоинстанционния съд.Същата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Първото основание за отмяна е налице тогава, когато страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденото дело.Това следва да се дължи на допуснато от страна на съда нарушаване на процесуалните правила, които обезпечават участието на страните в производството.В процесния случай не се твърди, че молителят е бил лишен от възможността да участва по делото, а се твърди, че надлежно упълномощеният му процесуален представител не го е уведомил за решението на първата инстанция, което е лишила страната да упражни лично правото си на въззивно обжалване.В тази хипотеза страната не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в законна сила решение, тъй като то и е била надлежно връчено и невъзможността да подаде лично жалба срещу него не се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение /в същия смисъл определение № 947 от 23.III.1976г. на ВС по гр. д. № 1997/75 г., II г.о./. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение