Определение № 152 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 53383 от 17.04.2018г. на Г. Н. З. и И. Х. З. от [населено място] за изменение на решение № 16 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 4178/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му за разноските. Молителите поддържат, че неправилно с решението са осъдени да заплатят на Ц. П. А. и А. Н. А. по 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и искат неговата отмяна в тази му част. Ответниците по молбата Ц. П. А. и А. Н. А. изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество тя е основателна. С посоченото решение е оставена без уважение молбата на Г. Н. З. и И. Х. З. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 5844/15г. на Върховния касационен съд, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна и молителите са осъдени да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 500 лв. /петстотин лева/, а на Ц. П. А. и А. Н. А. по 1000 лв./хиляда лева/ разноски. С решението от 12.07.2016г. по гр.д.№ 5844/15г. ВКС, І г.о., е отменил решение № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д.№ 481/18г. на Софийския апелативен съд в частта, в която отменено частично решение № 2342 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12443/09г. на Софийския градски съд, ХІХ с-в, и са отхвърлени исковете с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него е осъдил молителите Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на основание чл.30, ал.3 ЗС на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192,50 лв. за всеки, представляващи получени наеми за съсобствен имот за времето от 01.12.2006г. до 01.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, както и по 1000 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 01.12.2006г. до 31.07.2009г., а също и общо 2567 лв. разноски. С решението на СГС такива сума са осъдени да заплатят на ищците и ответниците Ц. П. А. и А. Н. А., като в тази му част същото не е било предмет на въззивна и касационна проверка. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като това правило намира приложение и в производствата по обжалване на решенията, както и в извънинстанционното производство по отмяна на влезлите в сила решения по чл.303 и чл.304 ГПК. Принципно отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В случая обаче с подадената молба за отмяна неоснователно е предизвикан такъв спор единствено с ищците в първоинстанционното производство, но не и с останалите ответници по иска, каквито са Ц. П. А. и А. Н. А., тъй като с решението на ВКС, чиято отмяна е поискана, са осъдени единствено молителите и с евентуалното уважаване на молбата биха се засегнали единствено правата на ищците по делото, доколкото с решенията на ВКС и СГС всички ответници са осъдени да им заплатят дължимите обезщетения по чл.30, ал.3 ЗС поотделно, а не солидарно. Ето защо, независимо от обстоятелството, че Ц. П. А. и А. Н. А. са участвали в касационното производство и по тази причина администриращият съд им е връчил препис от молбата за отмяна, след констатацията, че тя не засяга техни права, те не е следвало да правят разноски за адвокатско възнаграждение за вземане на становище по нейната допустимост и основателност с подаване на отговор на молбата и за поддържане на това становище в производството по отмяна. За тези разноски молителите не следва да носят отговорност и те следва да бъдат понесени от страната, която ги е направила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,