Определение № 2423 от 18.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 786/2024 г.
ВКСII търговско отделение18.09.2024 г.докладчик Иванка Ангелова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. Г. Р. и З. Р. С. молба, вх.№ 15577 от 17.09.2024г. за спиране изпълнението на Решение № 341 от 05.12.2023г. по в.т.д. № 702/21г. на Апелативен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. По образуваното под горния номер търговско дело е постъпила молба, вх.№ 15577 от 17.09.2024г., от касаторите Т. Г. Р. и З. Р. С. за спиране изпълнението, предвид касационното му обжалване, на Решение № 341 от 05.12.2023г. по в.т.д. № 702/21г. на Апелативен съд Варна, с което е отхвърлена молбата на касаторите по чл.251 ГПК за тълкуване на влязло в сила Решение № 132 от 29.04.2022г. С последното е потвърдено Решение № 260019 от 20.04.2021г., постановено по т.д. № 9/2019г. на Шуменски окръжен съд за осъждане на Т. Г. Р. и З. Р. С. да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД сумата от 42 458.17 швейцарски франка, дължима по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 30.05.2008г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. Потвърдителното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 803/17.10.2023г., постановено по т.д. № 2307/22г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В молбата е заявено искане за допускане на спирането без представяне на гаранция по чл.282, ал.2 ГПК. Молбата за спиране е неоснователна. Спирането по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо пред ВКС. В случая въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба, не подлежи на самостоятелно принудително изпълнение, тъй като е постановено в производство по чл. 251 ГПК за тълкуване на влязло в сила осъдително решение. С решението по чл.251 ГПК няма да бъдат признати права на страна по спора, а ще бъде тълкувана изразената в Решение № 132 от 29. 04. 2022г. по в.т.д. № 702/21г. на Апелативен съд Варна воля на съда, която е за осъждане на ответниците по делото /сега касатори/ да заплатят на ищцовата банка дължимата по сключен между тях договор за кредит сума. Затова искането за тълкуване не може да бъде обезпечавано по реда на чл. 282 ГПК, поради което молбата за спиране като неоснователна следва да се остави без уважение. Безпредметно в този случай е произнасянето по съображенията на молителите за недължимост на гаранция по чл.282, ал.2 ГПК. Предвид горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение