Решение № 4701 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. от гр. Берковица против Решение № 980 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 247/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлен искът ѝ против бездействие от Кмета на община Берковица по смисъла на чл. 256 от АПК, по повод неин сигнал от 13.07.2025г. да гарантира обществения ред, вкл. нормалните нива на шум в жилищните сгради и отговорност да контролира шумовия фон, предизвикан от лай на кучета, собственост на съседи на жалбоподателката, създаващи дискомфорт, застрашаващи и вредящи на здравето и комфорта на ищцата, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и чл.4, ал. 1 от Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица. С касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че изводите на съда са неправилни и решението е недопустимо. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – Кметът на Община Берковица, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218 АПК, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба, от Н. С. К. от гр. Берковица, против бездействие от Кмета на община Берковица по смисъла на чл. 256 от АПК, по повод неин сигнал от 13.07.2025г. да гарантира обществения ред, част от които са нормалните нива на шум в жилищните сгради и отговорност да контролира шумовия фон, предизвикан от лая на кучетата на 09.07.2025г. от съседа С. А. с административен адрес гр. Берковица, [улица] ПИ 03928.513.47 по КК и КР на гр. Берковица и от лая на кучето немска овчарка с име „[наименование]“, собственост на Р. М. с административен адрес гр. Берковица, [улица] ПИ 03928.513.111 по КК и КР на гр. Берковица, създаващи дискомфорт, застрашаващи и вредящи на здравето на ищцата, пречат на съня и спокойствието й и нарушават правото й да ползва и разполага с имота си в гр. Берковица на [улица], съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица. Жалбоподателката иска съдът да осъди кмета на Община Берковица да предприеме измервания, проверка и наблюдение, като мерки за контрол по изпълнението на чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица. Предявен е в хода на производството в условията на евентуалност и иск по чл. 250 АПК, неподдържан в хода на устните състезания. От фактическа страна, съдът е приел за установено, че жалбоподателката е подала до кмета на община Берковица сигнали от 13.07.2025 г. и 16.07.2025 г., в които е сезирала общинската администрация за нарушения на обществения ред, изразяващи се в нощен шум от лай на кучета на съседи, както и от дейността на разположен в близост търговски обект (магазин и кафемашина). Посочила е, че шумът се проявява в ранните часове на нощта и сутринта, пречи на съня и създава траен дискомфорт. По подадените сигнали в общината са образувани административни преписки, като кметът е предприел действия по тяхното администриране – изискани са становища от собствениците на кучетата, отправени са указания и предписания, включително за регистрация на животно, както и са изискани документи от търговския обект относно работното време и нивата на шум. С оглед оплакванията за шум от търговската дейност е сезирана и РЗИ – Монтана, като е извършено измерване на шума и е съставен съответен протокол. К. е била уведомявана за предприетите от администрацията действия и е представила допълнителни писмени становища и документи. Наред с това се установява, че тя е подавала и предходни сигнали със сходен предмет в периода 2024–2025 г., по които също са били образувани административни производства и съдебно дело. С оглед на твърдяното непредприемане на достатъчни мерки, в частност относно шума от кучетата, ищцата е предявила иск по чл. 256 АПК срещу кмета на община Берковица за бездействие, с искане съдът да го задължи да извърши проверки, измервания и контрол по спазване на разпоредбите на общинската наредба за обществения ред, уреждаща допустимите нива на шум и забраната за нарушаване на спокойствието на гражданите. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 256 АПК. Отчел е, че за да е налице бездействие, следва да съществува конкретно, пряко установено в нормативен акт задължение за действие на административния орган, което той не е изпълнил, а в конкретния случай действащата общинска наредба предвижда обща забрана за нарушаване на обществения ред чрез шум и регламентира санкционен ред, но не съдържа конкретни изисквания и механизъм за измерване и контрол на шум от домашни дейности и съседи. Приел е, че при липса на изрично нормативно вменено задължение за извършване на конкретни действия от страна на кмета, неизвършването им не може да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. По тези съображения, съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Решението е правилно. ЗЗШОС е общ закон, който, съгласно чл. 3, ал. 1 се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии. Легалната дефиниция за "Шум в околната среда" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗШОС: нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т. ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т. ч. механични и електронни озвучителни средства. "Локални източници на шум" са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия - § 1, т. 4 от ДР на ЗЗШОС. В чл. 3, ал. 2 от ЗЗШОС са посочени изключенията от приложното поле на закона -той не се прилага за следните шумове: предизвикани от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикани от домашни дейности; предизвикани от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства; в зони на военни действия; предизвикан от събрания, митинги и манифестации. Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС урежда изрична законова делегация на общинските съвети относно изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, като ги овластява да уредят тези обществени отношения с наредба. За всички останали видове шум, които са извън приложното поле на ЗЗШОС, определянето на изискванията, оценката и контролът се извършват от други органи въз основа на специални закони. При така съществуващата правна регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в правомощията на органите на местното самоуправление е регулирането на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, какъвто е настоящия случай. В изпълнение на законовата делегация на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, Общински съвет - Берковица е приел разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица, според която на територията на общината е забранено високо говорене, пеене, свирене и създаване по какъвто и да е начин на шум на обществени места, в близост до жилища на гражданите, в обществения транспорт и други места през времето от 23.00 часа до 06.00 часа сутринта през летния сезон и 22.00 часа до 06.00 часа сутринта през зимния сезон и в жилищните зони от 14.00 часа до 16.00 часа след обяд. На територията на общината е забранено и извършването на всякакви дейности (действия или бездействия), които причиняват силен или недопустим шум, прах, миризми, изпарения, вибрации, и всякакви други замърсявания, които увреждат или застрашават живота и здравето на хората, жизнената им среда или нарушават личните права и свободи, в това число неприкосновеността на личността и на жилището, или пречат на съня, на отдиха и спокойствието им. Определящи за настоящия спор са въпросите дали шумът, на който е изложена жалбоподателката е над допустимите стойности съгласно Наредба № 6/2006 г. за показателите на шум в околната среда норми, както и дали такъв шум се установява в периодите, установени с Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица. От данните по делото се установява, че такава проверка е извършена от служители на РЗИ. Съгласно Протокол от измерване № 546/А/08.08.2025 г., от извършената проверка не се установяват резултати над допустимите, като измереното еквивалентно ниво на шум по време на вечерното и нощно измерване в жилището на жалбоподателката не надвишава установените с Наредба № 6/2006 г. за показателите на шум в околната среда норми. По отношение на шума, причинен от лай на съседски кучета, следва да се има предвид, че дори при установяване на ниво над допустимото и съставяне на акт за установяване на административно нарушение, от компетентността на кмета на общината е само и единствено да наложи административно наказание глоба чрез издаване на наказателно постановление, но не и да задължи собственика на кучето да предприеме действия и мерки за преустановяване или недопускане на високо ниво на шум от лай на кучета. В тази връзка, в административното производство административният орган не разполага с широките правомощия, които има гражданският съд при разрешаването на спор относно вредите, произлезли от каквито и да са вещи, вкл. животни, по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. В случая твърденията на жалбоподателката сочат наличието именно на такъв граждански спор и целеният в случая резултат може да бъде постигнат евентуално чрез искова защита по реда на ГПК, но не и в производство по чл. 256 от АПК. Този спор може да бъде разрешаван нито от административния орган, нито от административния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение