Определение № 2674 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1001/2026 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Р., срещу Н. Г. З. като ЕТ „Н. – Н. З.“, [населено място] за прогласяване нищожност, евентуално отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за арбитража на арбитражно решение от 02.02.2024 г. по в. арб. дело № 8/2023 г. на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Ответникът Н. Г. З. като ЕТ „Н. – Н. З.“, [населено място] е подал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Проект за доклад на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК: Предявени са от Г. В. Г. от [населено място] срещу Н. Г. З. като ЕТ „Н. – Н. З.“, [населено място] в евентуално съединение искове с правно основание чл. 47, ал. 3 от Закона за арбитража за прогласяване нищожност на арбитражно решение от 02.02.2024 г. по в. арб. дело № 8/2023 г. на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие и правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за арбитража за неговата отмяна. Ищецът излага твърдения, че липсва компетентност на арбитражния съд за разглеждане на спора и че спорът не е арбитруем. Поддържа становище, че анекс № 2 към договор от 12.07.2011 г. за покупко-продажба на 960 001 броя обикновени поименни акции от капитала на „Световен шампионски център“ АД с ЕИК[ЕИК], с посочена дата на сключване 07.09.2011 г., в който се съдържа арбитражна клауза, е нищожен, тъй като е симулативен, сключен е при липса на съгласие и е антидатиран /в действителност е подписан на 28.09.2023 г./. Твърди, че страните са подписали на 28.09.2023 г. обратно писмо, установяващо нищожността на анекс № 2 като симулативен, сключен при липса на съгласие и антидатиран, поради което страните заявяват, че не желаят да бъдат обвързани от него. Ищецът поддържа, че поради нищожността на анекс № 2 към договора от 12.07.2011 г. липсва арбитражно споразумение, поради което арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за арбитража. В исковата молба са изложени и твърдения, че ищецът /ответник в арбитражното производство/ не е уведомен за арбитражното дело – не му е връчена искова молба или други книжа, не е уведомен за назначаването на арбитър, не е призоваван за заседанията по делото, не е бил представляван, не му е връчено арбитражното решение, поради което арбитражното решение подлежи на отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за арбитража. Ищецът поддържа становище, че от 10.11.2020 г. притежава нова лична карта №[ЕИК], издадена от МВР – София, видно от която постоянният му адрес към момента на образуване на арбитражното производство /20.09.2023 г./ и към момента на постановяване на арбитражното решение /02.02.2024 г./ е [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, а не посоченият в исковата молба по арбитражното дело адрес, на който са били изпращани книжата. По отношение на спазването на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 от Закона за арбитража ищецът твърди, че арбитражното решение не му е било връчено и е узнал за него на 10.03.2026 г. при връчването на покана изх. № 3070/30.01.2026 г. на ЧСИ С. П., рег. № 921 на КЧСИ. Ответникът Н. Г. З. като ЕТ „Н. – Н. З.“, [населено място] е представил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба вх. № 14431/06.07.2026 г., в който оспорва предявения иск по чл. 47, ал. 1 от Закона за арбитража и поддържа становище за неговата недопустимост, тъй като арбитражното решение е връчено на ищеца на 06.03.2025 г., за установяване на което представя констативен протокол, уведомление и разписка. Относно искането за обявяване нищожност на арбитражното решение ответникът релевира доводи, че изложените в исковата молба твърдения представляват отменителни основания по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за арбитража. Поддържа също, че процесният спор е частноправен имуществен спор, произтичащ от договор за покупко-продажба на акции, поради което не е налице неарбитруемост. По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за арбитража ответникът прави възражения, че е налице валидно арбитражно споразумение, обективирано в анекс № 1 към договора от 12.07.2011 г., представеното обратно писмо не се отнася до анекс № 1 и спорът е подведомствен на арбитраж. Относно иска за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за арбитража ответникът поддържа становище, че ищецът е уведомяван за арбитражното производство и за арбитражното решение. Във връзка с отговора на ответника ищецът е депозирал молба вх. № 14885/10.07.2026 г., в която е направил възражение, че анекс № 1 от 07.09.2011 г. не е представен по арбитражно дело № 8/2023 г. на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, съдържанието му не е разглеждано, както и че анексът е съставен за нуждите на счетоводството на ответника, същият е нищожен като симулативен, подписан е при липса на съгласие и е антидатиран, за което представя обратно писмо от 28.09.2023 г. По доказателствените искания: По отношение на представените от ищеца с исковата молба и с молба вх. № 14885/10.07.2026 г. писмени доказателства настоящият съдебен състав приема, че същите са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети. Във връзка с направените възражения и твърдения от ответника следва да бъдат приети като относими, допустими и необходими представените от него с отговора на исковата молба писмени доказателства. По отношение на заявеното от ищеца искане за допускане на двама свидетели настоящият съдебен състав счита, че свидетелските показания са допустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, както и на ответника двама свидетели с оглед равнопоставеността на страните в процеса. По изложените съображения ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение