Определение № 303 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от В. И. Р. срещу определение № 1250 от 23. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 732/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по подадената частна жалба. Ответната страна по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна. Производството по ч. гр. д. № 732/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в е било образувано по подадена от В. И. Р. частна жалба срещу разпореждане от 5. 07. 2011 г. по гр.д. № 8927/2010 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 с-в за издаване на изпълнителен лист от същата дата в полза на [фирма] срещу В. Р., на основание чл. 404, т. 1 ГПК – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В жалбата са изложени твърдения за подаване на същата в срок предвид получаване на призовката за доброволно изпълнение на 6. 10. 2011 г. Изложени са и твърдения за незаконосъобразност на разпореждането поради издаването му преди влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК и се иска отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Към същата е приложена призовка за доброволно изпълнение изх. № 20642/4. 10. 2011 г., без данни за датата на връчването й на жалбоподателката. Така подадената частна жалба е основана на чл. 407 ГПК и е подадена в рамките на двуседмичния срок предвид датата на изпращане на призовката за доброволно изпълнение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на В. И. Р. по чл. 413 ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30. 06. 2010 г. по гр. д. № 8927/2010 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89 с-в. Прието е, че същата е недопустима, тъй като заповедта по чл. 410 ГПК подлежи на обжалване само в частта за разноските и подадената срещу нея частна жалба е просрочена. С такава частна жалба въззивният съд не е бил сезиран и не е имал право да се произнася и преценява допустимостта й. Обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивната инстанция за разглеждане на подадената частна жалба по чл. 407 ГПК и преценка на нейната допустимост и основателност. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение