Определение № 277 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2014 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С. за отмяна на решение №.408/10.12.2013г. по г.д.№.5001/2013г. на ВКС, ІV ГО – с което молбата на И. С. за отмяна на влязло в сила решение №.1063/20.06.12г. по г.д.№.972/12г. на П. О. съд е оставена без уважение поради липса на предпоставките на чл.304 ГПК. Поддържа се, че в рамките на тримесечния срок по чл.303 ал.1 т.1 ГПК страната се е снабдила с писмено доказателство – писмо изх.№.2985-2/23.09.08г., издадено от [фирма], което е от съществено значение за решаването на спора. Ответната страна [фирма] оспорва молбата; претендира пресъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата за отмяна е недопустима. В разглежданата хипотеза се иска отмяна на решение на ВКС, постановено в производство по чл.307 ГПК, с което молба на трето лице по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е оставена без уважение. Решението на ВКС, постановено в производство по отмяна на влязло в сила решение, не подлежи на отмяна. Отмяната по чл.303 и следващите от ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните решения. Поради това постановените решения, с които ВКС се произнася по основателността на молбата за отмяна, са окончателни. С оглед на изложеното молбата следва да се остави без разглеждане, а на ответната страна се пресъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.2 вр. с ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, съдът