Определение № 1477 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 972/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от Министерство на земеделието, храните и горите чрез главен юрисконсулт А. В. срещу разпореждане № 5 от 03.01.2024г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 447/2023г., с което е върната подадената от министерството касационна жалба вх. № 14635 от 21.11.2023г. Според жалбоподателя разпореждането е неправилно. Счита, че дадените указания за отстраняване нередовности на жалбата са изпълнени. Твърди, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в касационната жалба чрез посочване на основанието на чл. 281, т. 3 ГПК, а именно чрез израза „молим да отмените обжалваното решение като неправилно и необосновано“. Ответникът по частната жалба Община Мъглиж не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. На 21.11.2023г. с вх. № 14635 е подадена касационна жалба Министерство на земеделието, храните и горите срещу постановеното от Старозагорския окръжен съд решение по гр.д. № 447/2023г. Въззивният съд е констатирал, че жалбата е нередовна и с разпореждане № 607 от 27.11.2023г. я е оставил без движение с указания в едноседмичен срок жалбоподателят да изложи точно и мотивирано наличието на касационни основания, да представи като приложения към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и платежен документ, удостоверяващ заплащане по сметката на ВКС дължимата държавна такса за допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. Указанията са съобщени на 20.12.2023г. и с молба от 22.12.2023г. от страна на жалбоподателя е представен документ за внесена държавна такса. С обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба, като е приел, че допуснатите нередовности, с изключение на това за внасяне на държавна такса, не са отстранени в дадения срок. При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за законосъобразно. На жалбоподателя са дадени ясни указания за отстраняване нередовности на жалбата и те не са изпълнени в цялост. Правилно е констатирано от въззивния съд, че касационната жалба не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че такова изложение се съдържа в самата касационна жалба. Видно от съдържанието й, че в нея изобщо не се третира въпроса за допускане на касационно обжалване и предвидените в закона предпоставки за това. Фразата „молим да отмените обжалваното решение като неправилно и необосновано от доказателствата по делото и закона“ не представлява излагане на основания за допускане на касационно обжалване. А посочването на такива основания е задължително приложение на касационната жалба съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. След като такова в случая не е налице, то въззивният съд с основание е приложил последиците на чл. 262, ал.1, т.2 ГПК като е върнал жалбата касационната жалба. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.