Определение № 6888 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2026 г.

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. А. Г. от гр. София, чрез процесуални представители срещу определение № 15523/22.04.2026г., постановено по адм. дело № 2554/2026г. по описа на Административен съд София град/ССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение от 04.02.2026 година на министъра на финансите. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на конкретни разпоредби на Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/; също така са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното определение, с всички произтичащи от това последици. Ответникът – Министъра на финансите, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят в административното производство, който е активно легитимиран, в указания от закона 14-дневен срок и срещу годен за обжалване акт по чл. 202, т.2, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Г. срещу решение от 04.02.2026г. на министъра на финансите, с което на основание чл. 54,ал.1,т.5 АПК е спряно производството по преписка № У-ЗДОИ-62/23.08.2024г. до приключване на съдебното производство по адм. дело № 9081/2025 по описа на АССГ. Като безспорна е възприета следната фактическа обстановка: А. Г. е подал Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ У-ЗДОИ-62/23.08.2024г., с което поискал достъп до информация и документи, свързани с преговорите относно договора между правителството на Република България и правителството на Румъния за взаимно насърчаване на инвестициите; преговори за членство в ЕС, в частност отговори на България до ЕК или до който и да е друг орган на ЕС относно прекратяването на двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС от 1999г. до 2007г.; споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на ЕС и по конкретно е поискан достъп до информация и документи, свързани с преговорите относно договора между правителството на Република България и правителството на Румъния за взаимно насърчаване на инвестициите, подписан на 01.06.1994 .; преговорите между ЕС и България и Румъния за членство в съюза и конкретно свързани с позицията и предложенията на ЕС във връзка с двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС, от 1999 г. до 2007 г.; кореспонденцията след присъединяването към ЕС между съюза и България относно прекратяването на двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС; споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на ЕС; вътрешните процеси в България за ратифициране на споразумението за прекратяване, по-конкретно консултации и оценки на въздействието в рамките на правителството или парламента на България, като към всяка от тези точки в отделни подточки е посочено кои конкретно документи се иска да бъдат предоставени. На търсещия информация подробно е указано да уточни исканията. След преценка на направените уточнения, административният орган приел, че липсва ясно индивидуализиране на информацията, която се иска, което възпрепятства разглеждането на заявлението по същество, съответно с Писмо с изх. № У-ЗДОИ-62/17.10.2024г. на директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ /ЧРАО/ при Министерство на финансите, същото е оставено без разглеждане. С Определение № 24505/15.07.2025г., постановено по адм.д.№ 10844/2024г. по описа на АССГ, на основание чл.200 АПК, отказът е отменен като незаконосъобразен, а преписката върната за произнасяне по същество на спора с постановяване на решение за предоставяне на исканата информация или с мотивиран отказ за това. В изпълнение на дадените указания от директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерството на финансите е издадено Решение № 48/12.08.2025г., с което е посочено, че част от информацията – по т.1 и т.2 от заявлението, не се съхранява в МФ, налице е специален ред за предоставяне на търсената информация, информацията, поискана по т.4 от заявлението е публично достъпна на посочените в мотивите електронни адреси, по отношение на информацията по т.2 и т.3 от заявлението са приложими правилата на Регламент (ЕО) № 1049/2001г. и в тази част заявлението се изпраща на Европейската комисия. Решението е обжалвано от Г. като по жалбата му е образувано адм.д. № 9081/2025г. по описа на Административен съд София-град. Производството по това дело е приключило с постановяването на Решение № 1780/15.01.2026г., окончателно като неподлежащо на обжалване по силата на чл.40, ал.3 ЗДОИ. Със съдебния акт е отменено Решение № 48/12.08.2025г., издадено от директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерството на финансите, в частта по т.1 ,т.2 и т.3 като делото в тази част е изпратено като преписка на административния орган за произнасяне по него в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В останалата част жалбата е отхвърлена. В срока за произнасяне от административния орган е последвало издаването на оспорения в настоящото производство акт, с който на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК е спряно производството по преписка № У-ЗДОИ-62/23.08.2024г. до приключването на съдебното производство по адм.д. № 9081/2025г. по описа на Административен съд София-град като в мотивите на акта е посочено, че срещу Решение № 1780/15.01.2026г., постановено по адм.д. № 9081/2025г. по описа на Административен съд София-град е подадена касационна жалба от административния орган, с която се обжалва решението в отменителната му част. АСГ извършил служебна справка въз основа на която установил, че с Определение № 10450/17.03.2026г., постановено по адм.д. № 9081/2025г. по описа на съда касационната жалба на директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерство на финансите срещу Решение № 1780/15.01.2026г., постановено по адм.д. № 9081/2025г. по описа на Административен съд София-град е оставена без разглеждане на основание чл.213а, ал.2 вр. чл.215, т.4 АПК. Това определение не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена частна жалба, изпратена на Върховния административен съд на 20.04.2026г. Въз основа на установеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. В случая административния орган е действал в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката дали да спре или не образуваното и неприключило пред него производство, е извън неговата власт, при условие, че е налице някоя от посочените в правната норма предпоставки. Първоинстанционния съд приема, че в случая е налице предпоставката на чл.54,ал.1,т.5 АПК. Определението е неправилно. Посочено е че спиране на административното производство е основано с разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, съгласно която производството се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Основанието за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е приложимо само при паралелна висящност на две производства, които се намират помежду си в преюдициална зависимост. Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и по своя предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното от него производство по издаване на административен акт. Нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е специален случай на спиране поради преюдициалност. Зад спирането в тази хипотеза стои идеята да бъде съобразен влезлия в сила административен или съдебен акт по обуславящото производство. Само наличието на висящо съдебно производство обаче не е основание за спиране по приетия от административния орган процесуален ред. Определяща е преценката за зависимост на висящото административно производство, в случая подадена касационна жалба срещу неподлежащо на оспорване съдебно решение. и то с оглед вида на крайния административен акт. Подаване на недопустима касационна жалба от страна на административния орган срещу влязло в сила обвързващо го съдебно решение, не дава основание на последния вместо да изпълни съдебното решение издавайки решение за достъп до търсената информация, да спре административното производство на соченото основание. След отмяна на определението и решението за спиране на адм. производство - преписката следва да бъде върната на административния орган за продължаване на производството по преписка № У-ЗДОИ-62/23.08.2024г., при съобразяване със задължителните мотиви на влязлото в сила Решение № 1780/15.01.2026г., постановено по адм.д. № 9081/2025г. по описа на АССГ. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,