Определение № 3021 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 965/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С разпореждане от 08.08.2025 г. по т.д. № 441/2023 г. на ОС – Пловдив е препратена по компетентност на ВКС молба с вх. № 27649/05.08.2025 г., подадена от ответника по касация “Многопрофилна болница за активно лечение ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ” ООД, ЕИК[ЕИК], с която се заявява искане да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 2098/04.07.2025 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 16 000 лева. Касаторът НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА в дадения срок изразява становище, че заявеното искане е допустимо, но неоснователно. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС, в частта за разноските, е подадена от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което същата е допустима. С определение № 2098/04.07.2025 г. по т.д. № 965/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е оставена без разглеждане касационната жалба на НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА против решение № 28/04.02.2025 г. по в.т.д. № 547/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви търговски състав, в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за осъждане на НЗОК да заплати на болницата сумата от общо 11 315 лева по договор № 164993/23.05.2018 г. за извършване на клинични процедури, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от общо 3 564,13 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 25.07.2020 г. до 24.07.2023 г., като не е допуснат касационен контрол на въззивното решение в останалата обжалвана част. При това положение ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от него в отговора на касационната жалба и е подкрепено с доказателства за сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 16 000 лева. Тъй като размерът на възнаграждението не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, неговия предмет – искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, за прилагането на която разпоредба има формирана еднозначна казуална практика на ВКС, извършените от адвоката действия – подаване на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускането й, както и като се вземе предвид, че производството по чл. 288 ГПК е приключило на първа фаза и че минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС са неприложими поради несъответствие с правото на ЕС съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, то на ответника по касация следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2 500 лева. В този смисъл следва да бъде допълнено постановеното по делото определение в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,