Определение № 5057 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ш. Д. Х. [населено място], община Доспат, подадена чрез пълномощника адв.Н. Янкова. Жалбата е срещу определение №339 от 24.03.2025г. по адм. д. №31/2025г. на Административен съд - Смолян. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото с указания за разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Доспат (ОбС-Доспат), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №339 от 24.03.2025г. по адм. д. №31/2025г. Административен съд - Смолян е оставил без разглеждане и е прекратил производството по жалбата на Ш. Д. Х. срещу мълчаливия отказ на Общински съвет - Доспат по молба вх. №ОбС-07-336/06.01.2025г. на Ш. Д. Х. да бъде допълнено решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат. За да постанови този резултат съдът не е посочил правно основание от кръга на тези по чл.159 от АПК. Но е приел, че по молбата на Ш. Д. Х. с вх. №ОбС-07-336/06.01.2025г. до ОбС-Доспат да бъде допълнено решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат не обосновава задължение за ОбС-Доспат да се произнесе и не може да се приеме, че след като не се е произнесъл по искането за допълване на решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат, от общинския съвет е формиран мълчалив отказ. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Установява се, че с искане изх. №РД-05-54 от 07.03.2012г. началника на Общинска служба „Земеделие“/ОСЗ/-Доспат по реда на чл.45ж, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е поискал от ОбС-Доспат на основание §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ да бъдат предоставени земи от общинския поземлен фонд, представляващи имоти с идентификатор 41006.006.118, 41006.007.200, 41006.008.179, 41006.008.178 и 41006.008.146, в землището на [населено място], общ.Доспат, необходими за възстановяване собствеността на наследниците на Ш. Р. Х., сред които е оспорващият Ш. Д. Х.. По това искане ОбС-Доспат се е произнесъл с решение №586 от 27.04.2018г., с което е отказал да бъдат предоставени исканите земеделски имоти. Решение №586 от 27.04.2018г. на ОбС-Доспат е било върнато от областния управител на област Смолян със заповед №АП-03-14-113/16.05.2018г. като незаконосъобразно. След връщането от областен управител Смолян, ОбС-Доспат е взел решение №601 от 30.05.2018г., с което само е отменил неговото решение №586 от 27.04.2018г., без да се произнесе по искането с изх. №РД-05-54 от 07.03.2012г. на началника на ОСЗ-Доспат. След постановяване на решение №601 от 30.05.2018г. на ОбС-Доспат частният жалбоподател е имал три пътя за защита: 1. В срока за обжалване на решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат да сезира същия общински съвет за допълване по реда на чл.62,ал.1 от АПК на решение №601/30.05.2018г. - с произнасяне по искането на началника на ОСЗ-Доспат; 2. Да обжалва решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат пред Административен съд – Смолян и 3. Да поиска от началника на ОСЗ-Доспат отново да поиска от ОбС-Доспат да бъдат предоставени четирите земеделски имота от общинския поземлен фонд. Частният жалбоподател не се е възползвал от нито една от трите възможности да защити правата си. В резултат на това решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат е влязло в сила още преди почти седем години. Независими от горното с молба вх. № ОбС-07-336/06.01.2025г. частният жалбоподател е поискал да бъде допълнено решение №601/30.05.2018 г. на ОбС-Доспат, като на наследниците на Ш. Р. Х. се възстановят четирите земеделски имота. По тази молба правилно Административен съд – Смолян с обжалваното определение е приел, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като по нея ОбС-Доспат не дължи издаване на административен акт. Общинският съвет няма задължение и не е имал законово основание да издаде индивидуален административен акт. Още повече при искане за допълване, след решение №601/30.05.2018г. на ОбС-Доспат е влязло в сила. Съгласно чл.62, ал.1 от АПК допълването на административен акт е допустимо само в срока за обжалване, която в случая отдавна е изтекъл. Освен това инициативата за това е на самия административен орган, като заинтересованата страна (каквато е Ш. Д. Х.) само може да сезира административния орган. Затова в този случай, дори при сезиране, административният орган не е длъжен да издаде акт за допълване на издадения административен акт, респ. непроизнасянето му в срок не формира мълчалив отказ. Недопустимо е по реда на чл.62, ал.1 от АПК да се преуреджат отношения, които са уредени с влязъл в сила административен акт, какъвто е случая. С оглед на всичко това по молбата на Ш. Д. Х. не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, както правилно е приел Административен съд – Смолян с обжалваното определение. Затова оспорването му е недопусмимо на основание чл.159, т.1 от АПК. С оглед на изложеното налице са били условията по чл.159, т.1 от АПК, поради което обжалваното определение е правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение