Определение № 1308 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Н. Г. срещу решение № 4 от 23.1.2014 г, постановено по гр.дело № 535/13 г на Апелативен съд-Варна, с което е отменено решение № 718/18.7.2013 г по т.д. № 2329/12 г по описа на Варненски окръжен съд и е отхвърлил предявените от Д. П. Г. срещу [фирма] и Д. Д. Г. искове по чл.24 ал.4 от СК като неоснователни. В касационната жалба се подържат доводи за неправилност на съдебното решение и постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Ответницата Д. Д. Г. не взема становище по касационната жалба. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че ипотекираните недвижими имоти са притежавани от Д. П. Г. и Д. Д. Г. при условията на съпружеска имуществена общност.С договор от 20.9.2007 г, обективиран в нотариален акт №, т., рег.№, н.д. № г на нотариус Т. В. в полза на [фирма] в обезпечение на изтеглен от сина на страните А. Д. Г. кредит в размер на 120 000 евро ипотекарните длъжници Д. П. Г. и Д. Д. Г. са учредили договорна ипотека върху поземлен имот от 449 кв.м и две жилища, разположени на втори и трети етаж от жилищната сграда в имота.При това положение съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.24 ал.4 от СК е неоснователен.Съпругата Д. Г. е снабдила пълномощника А. Г. с изрична представителна власт да ипотекира имотите.Това разпореждане не е недействително, а е оспоримо като другият съпруг може да го оспори по исков ред в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.Независимо кога е осъществена сделката щом към 1.10.2009 г бракът не е прекратен, неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в посочените по-горе срокове, предивдени в нормата на чл.24 ал.4 от СК.Приел е, че процесната сделка за ипотекиране на имота е сключена от съпругата на 20.9.2007 г и ищецът не я е оспорил с предявяване на конститутивен иск за упражняване на преобразуващото си право до 20.9.2010 г, поради което разпореждането е било заздравено. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното: Съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение