Определение № 3201 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на областния управител на област София, подадена срещу определение № 4026 от 30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12366/2025 г. / погрешно посочен номер дело в жалбата 12333/ по описа на Административен съд – София-град, с която съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК на областния управител на област София да бъде изменено определение № 43169 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12366/2025 г. в частта за разноските, с която областна администрация на област София е осъдена на заплати на Е. Г. П. разноските по делото в размер на 1010 лева. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението поради недължимост на разноските при прекратено производство поради оттегляне на жалбата, по което областния управител е ответник и поради това липса на хипотеза в чл.143 АПК, която обуславя дължимостта им. Иска се отмяна на оспореното определение. Ответникът Е. Г. П. в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност. Върховният адмиинстративен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделените счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Отговорността за разноските по административното дело е законово определена в чл. 143 от АПК. Хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени, поради което не следва да се тълкува разширително определянето на отговорността за разноските. В конкретния случай съдебното производство е прекратено на основание чл. 159, т. 8, предл. първо от АПК – когато оспорването бъде оттеглено, въпреки че е бил сезиран с искане за прекратяване на основание чл.159, т.3 и т.4 АПК предвид изричното произнасяне на административния орган, макар и след подаване на жалбата. По делото е установено, че е обжалван мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е извършена след подаване на жалбата до съда. Поради това жалбоподателят с молба е поискал производството по делото да бъде прекратено на основание чл.159, т.3 и т.4 АПК. Независимо, че съдът е неоснователно преквалифицирал искането чл. 159, т. 8, предл. първо от АПК поради липса на направено искане за оттегляне на оспорването, дължимостта на разноските от ответника се обуславя от хипотезата на чл.143, ал.2 АПК, а именно извършването на административната услуга след подаване на жалбата се приравнява на оттеглен акт, а с бездействието си да извърши в срок административната услуга, административният орган е станал причина за завеждане на делото, по което жалбоподателят Е. Г. П. е направил разноски, които в хипотезата на чл.143, ал.2 АПК следва да му бъдат възстановени от ответника. Постановеното определение в този смисъл е правилно. Доводите за прекомерност на размера на адвокатския хонорар правилно са преценени като неоснователни, за което са изложени относими мотиви, които се споделят понастоящем. Предвид горното определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,