Определение № 2973 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против определение № 301/07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1231/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата му – уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССО е образувано по искова молба на Г. В. К., с която се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Административен съд – София град да му заплати сумата от 24 300 лева неимуществени вреди от нарушаване на основаните му права при разглеждане на адм. дело 10747/2023г. В исковата молба е обективирано искане за освобождаване от държавна такса, приложена е и декларация за материално и гражданско състояние. С разпореждане № 172/20.01.2025 г. по делото, съдът е изискал информация от затвора [населено място], има ли доходи Г. В. К. от полаган труд в затвора, притежава ли същия сметка и разполага ли с парични средства, както и какви парични средства е получил при престоя си в затвора през 2024 г. Във връзка с горното, по делото е постъпилa справка от началника на затвора [населено място], видно от която през 2024 г. лицето не полага труд, не получава възнаграждение и не е получавал парични преводи. С оспореното в настоящото производство определение, съдът, въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс, на предоставената от Агенция по вписванията справка и приложено решение за прекратяване на брак от 15.02.2017 г., е приел, че имотното състояние на К. не може да обоснове необходимост от освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът мотивирано се е произнесъл по направеното искане за освобождаване от държавна такса, след като е съобразил представените доказателства. Видно от приложено към исковата молба решение за прекратяване на брак от 15.02.2017 г. към момента на прекратяване на брака Г. К. и В. В. В. са имали общо имущество на обща стойност от 671 000 лева. В съдебният акт на СРС в посочено, че всички имоти са поставени в изключителен дял на В. В. В., а делът на Г. В. К. е изравнен извънсъдебно преди съдебното решение. Значителната сума, която К. е получил като дял от общото семейно имущество преди 8 години и приложената справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи мотивира настоящият състав да приеме, че не може да се заключи, че лицето не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса в размер на 10 лева. С оглед което и в съответствие със закона, съдът правилно е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса. По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,