Определение № 1251 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 836/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№4816/14.03.2025г. на „Ф. комерс“ ЕООД, с която е поискано съдът да допълни постановеното по делото определение №620/26.02.2025г., като присъди в полза на дружеството направените от него разноски за производството пред ВКС, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 11 726,40 лв. С представен от насрещната страна Д. О. Д. писмен отговор искането в молбата е оспорено като неоснователно и е поискано да бъде оставено без уважение, евентуално – да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер, тъй като платеното такова е прекомерно. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Видно от данните по делото, производството пред Върховен касационен съд е било образувано по касационна жалба на Д. Д. срещу частта от решение №2/04.01.2024г. по т.д. №663/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е уважен предявеният от „Ф. комерс“ЕООД срещу него иск по чл.145 ТЗ, като същият е осъден да заплати на дружеството сума в размер на 128 050 лв., представляваща обезщетение за вреди от управлението на неговия наследодател О. Д.. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от „Ф. комерс“ЕООД, депозиран чрез упълномощените от дружеството адвокати К. и В., с който същата е оспорена и е поискано с произнасянето си в полза на това дружество съдът да му присъди направените пред касационната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Към отговора са приложени списък на разноските, пълномощно, преводно нареждане, фактура и договор за правна защита и съдействие. От същите се установява,че дружеството е договорило с Адвокатско дружество „К. и Г.“ правна защита срещу решението на първата инстанция до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт срещу адвокатско възнаграждение по иска по чл.145 ТЗ за всяка инстанция в размер на 9772 лв. без ДДС, като страните са се съгласили защитата да бъде осъществявана от адв.К. и адв.В.; в полза на адвокатското дружество е заплатена по издадена от него фактура сума в размер на 11 726,40 лв.; с нарочно пълномощно дружеството- ответник е упълномощило адв.К. и адв. В. да го представляват при обжалването на въззивното решение пред ВКС. С определение №620/26.02.2025г. настоящият състав е постановил отказ въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на Д. Д., като в същото е пропуснал да се произнесе по искането на „Ф. комерс“ЕООД за разноски. Този процесуален пропуск подлежи на отстраняване с настоящото определение по реда на чл.248 ГПК.Налице са предвидените в закона предпоставки за принципното уважаване на искането, доколкото изходът пред настоящия състав е в полза на молителя и са налице данни за реално понесени от него разноски, видно от посоченото по-горе. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност също е основателно. Заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е почти 10% от цената на иска /обжалваемия интерес/ като същевременно делото не представлява правна и фактическа сложност, обуславяща такъв висок размер на възнаграждение за осъществяване на извършеното от пълномощниците процесуално действие по подаване на отговор на касационната жалба. Производството не се е развило и във втората му фаза, като се има предвид,че възнаграждението е уговорено за осъществяване на всички възможни процесуални действия пред ВКС. Освен това размерът му е определен за процесуалното представителство от двама адвокати, докато законът допуска възстановяване направените разноски само за един такъв. Предвид изложеното настоящият състав намира,че следва да присъди в полза на „Ф. комерс“ЕООД като разноски платеното от него до размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение