Определение № 1285 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 872/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. П., чрез адв. К. Москов като процесуален представител, против протоколно определение от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4913/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда за недопустимост на жалбата като твърди, че към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж е имал качеството на собственик на самостоятелен обект в сградата - етажна собственост, поради което е бил заинтересовано лице и е следвало да бъде уведомен от общинската администрация за производството по издаването и обявяването на акта. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на район „Оборище“, Столична община, не изразява становище по частна жалба. Ответникът – „Фармастандарт“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. Ганев, представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. Г. П. срещу Разрешение за строеж № 67/10.09.2015 г. на главния архитект на район „Оборище“, Столична община, с което се разрешава на „Фармастандарт“ ЕООД да извърши строеж „Преустройство и промяна на предназначението на магазин в денонощна аптека за готови лекарствени средства“ в УПИ XI - за административна сграда, кв. 29 по плана на гр. София, [адрес], като е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж и предявената жалба е недопустима. Обосновава извод, че издаденото разрешение за строеж е за преустройство и промяна на предназначението на магазин в аптека, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ в редакцията на същата, обн. ДВ бр. 82/2012г., според която не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при преустройства и промяна на предназначението на помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда. Определението е правилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно, а преценката за наличието му при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, както е в случая, следва да се извърши към момента на подаване на жалбата, респ. съобразно действащите към този момент правни норми. В този смисъл, неправилно административният съд е обсъждал относимите разпоредби на ЗУТ в редакциите им, действали към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж. Независимо от горното обаче, крайният извод за липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя е правилен. Законосъобразно съдът приема, че с оглед предмета на разрешеното строителство, е приложима разпоредбата на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която заинтересовани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са тези по чл.38, ал.3 и ал.4 и чл.39, ал.2 ЗУТ, т. е. в хипотезите, касаещи преустройство и промяна предназначението на жилищен обект в такъв за здравни нужди, офис, ателие, магазин или други обслужващи дейности, свързани с масов достъп на външни лица и наднормено шумово или друго замърсяване. В случая не се касае за преустройство и промяна предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в сграда, а на магазин в аптека, представляващ самостоятелен обект за нежилищни нужди. По отношение на такъв вид обекти е приложима нормата на чл.38, ал.5 ЗУТ, която не попада в обхвата на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ. Затова в случая не следва да се обсъждат предпоставките по чл.185, ал.1, т. 2-4 ЗУТ, към която препраща чл. 38, ал.5 ЗУТ, вкл. наведените от жалбоподателя оплаквания за засягане на общи части на сградата с разрешеното строителство. Предвид изложеното частният жалбоподател като собственик на самостоятелен обект в сградата, в която се намира обекта, предмет на оспореното от него разрешение за строеж, не попада в кръга на заинтересованите лица и за органа не е възникнало задължение за уведомяването му за образуваното административно производство и за издадения административен акт. Доводите в обратен смисъл в жалбата са неоснователни. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.149, ал.2 ЗУТ, изключва правния интерес от обжалване, както правилно е прието в обжалваното определение. Изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на подадената жалба е законосъобразен. Оспореното определението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника „Фармастандарт“ ЕООД за присъждане на разноски за настоящото производство, жалбоподателят следва да заплати на дружеството сумата в размер на 300 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,