Определение № 50361 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3202/2020 г.

С определение №333 от 12.08.2020 г. по ч. гр. дело №2237/2020 г. на ВКС, III г.о. е спряно изпълнението на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.03.2019 г. по гр. дело №1824/19 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Е. Х. В. е осъдена на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД да върне на И. Д. П. и С. Л. П. апартамент № 64, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], заедно с мазе № 5. С определение №640 от 18.07.2022 г. по гр. дело №3202/2020 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд. На 25.07.2022 г. И. Д. П. и С. Л. П. са предявили срещу Е. Х. В. иск за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, за което са уведомили ВКС с писмена молба от същата дата. С молба вх. №7199/05.09.22 г. Е. Х. В. е поискала да и бъде върнато внесеното обезпечение от 6 000 лв. за спиране изпълнението на въззивното решение. В случая има спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, като внесената гаранция не е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението имуществено притезание, а за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ответниците по молбата са предявили иск за обезщетяване на такива вреди в срока по чл.282, ал.4 ГПК, поради което е налице основание за задържане на внесеното обезпечение./В този смисъл е определение №348 от 26.10.2018 г. по т.д. №2487/2016 г. на ВКС, II т.о./ По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение