Определение № 9419 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2026 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частнa жалбa на Областния управител на област София, чрез процесуален представител, срещу Определение № 27024 от 05.07.2026г., постановено по адм. дело № 5466/2026г. по описа на Административен съд –София - град, с което е отхвърлено искането на страната да бъде изменено Определение №19746/21.05.2026г. по адм.д.№5466/2026г. по описа на АССГ, в частта му, с която Областна администрация на Област - София–град е осъдена да заплати на К. Й. М., [ЕГН], съдебни разноски в размер на 605,11евро. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано да бъде отменено, като бъде решен спора за изменението по същество. Възражение против жалбата е депозиран от процесуалният представител на К. Й. М., който счита определението за правилно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 231, вр. чл. 212 и чл. 213 АПК, и е депозирана в нормативноустановения срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. За да достигне до този извод настоящата инстанция приема доводите на първоинстанционния съд, че ответната страна и правнорелевантното й бездействие са станали повод за иницииране на производството пред АдмС –София - град, като разноските са поискани своевременно, доказано е извършването им в пълен размер, който надлежно е бил редуциран. Отговорността на ответната страна в този случай е безвиновна и произтича от обстоятелството, че безспорно поведението на същата е станало повод за иницииране на самото оспорване. Извършването на административната услуга, след подаване на жалбата до съда, следва да бъде приравнено по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК „оттегляне на оспорения акт“ е налице и когато органът "... издаде акта, чието издаване е отказал", като непроизнасянето в срок изрично е приравнено на отказ по силата на установената в чл.58, ал.1 АПК правна фикция. Размерът правилно е преценен като непрекомерен и близък до предвидения в Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум за този вид дела. Действително, както е отбелязал това и първоинстанционният съд предвиденото в Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа по чл.8, ал.3 от Наредбата е в минимум от 1000,00 лева, като присъденият е 600,00 евро, т.е. не надвишава значително този минимум. Липсват правни основания за приложение на сочените от страна на частния жалбоподател разпоредби на Наредбата за заплащането на правната помощ. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу Определение № 27024 от 05.07.2026г., постановено по адм. дело № 5466/2026г. по описа на Административен съд –София - град, като неоснователна, не обосновава извод за отмяна на така оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено Определение №19746/21.05.2026г. по адм.д.№5466/2026г. по описа на АССГ в частта за разноските. При този резултат на делото разноски за настоящото производство принципно се дължат в полза на К. М. за осъщественото представителство по частната жалба против № 27024 от 05.07.2026г., постановено по адм. дело № 5466/2026г. по описа на Административен съд –София – град. Същите обаче в конкретния случай са останали ненадлежно доказани. Представено по делото е пълномощно и договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство пред ВАС, без конкретизация на делото, което касаят тези документи, поради което не може да бъде направен еднозначен извод, че същите касаят именно този правен спор. Всъщност това обстоятелство е налично и в документацията пред първоинстанционния съд, но предметът на процесуално представителство не е бил приет за спорен от страна на първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение