Определение № 192 от 18.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 792/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД / в несъстоятелност /, чрез синдиците на банката, против определение № 35/07.01.2020 г., по т.д.№ 210/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата вх.№ 22341 / 09.12.2019 г. на „КТБ „ АД / н./, за обезпечаване на предявения по същото дело иск на Банката срещу ”Кемира „ ООД, с правно основание чл.517 ал.4 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното определение, като намира, че с оглед безспорно доказания му правен интерес от обезпечението, обусловен от настъпило след приключване на устните състезания пред въззивния съд обстоятелство, последният е следвало да отмени дадения ход на устните състезания и да се произнесе по исканото обезпечение, чрез спиране на регистърното производство в Търговския регистър към Агенция по вписванията, по заявление А5 вх.№ 20161102145523 по партидата на „Дунарит„ АД. В останалата си част частната жалба съдържа неотносими към произнасянето на настоящия състав доводи, в обосноваване интереса от конкретната обезпечителна мярка. Ответната страна – „Кемира„ООД – оспорва частната жалба, позовавайки се на императивния характер на чл. 389 ал.1 ГПК, както и по неотносими към настоящото произнасяне съображения за неоснователност на самата молба за обезпечаване на иска. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето по молбата за допускане на исканото обезпечение, съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Молбата на синдиците на „КТБ„ АД / н. /, с искане за допускане обезпечение на предявения иск, с правно основание чл. 517 ал.4 ГПК, против „ Кемира „ ООД - предмет на производството по т.д.№ 210/2019 г. на САС, е подадена след приключване на устните състезания пред въззивна инстанция от 18.10.2019 г. – на 09.12.2019 г. Само на това основание и съгласно изричния текст на чл.389 ал.1 ГПК въззивния съд е счел молбата за недопустима и оставил същата без разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Чл. 389 ал.1 ГПК изрично посочва до кой момент е допустимо предявяване на молба за обезпечаване на иска. Въведеното с нормата ограничение на възможността за предявяване на искане за обезпечение след приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция е абсолютна процесуална пречка за допустимост на молбата, след изтичане на този, преклузивен по своя характер, срок. Нормите въвеждащи преклузии не подлежат на разширително тълкуване. / В този смисъл опр. № 152 по т.д.№ 1631/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. / Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение