Решение № 6491 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 162/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 1837/17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 373/2025 г. по описа на Административен съд -Търговище. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за компетентност на органа, издал оспорения акт и за неговата законосъобразност. Извършената корекция е въз основа на доклад на оценителната комисия на основание чл. 35, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСФУ и при спазване на законово регламентираните изисквания. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение, решаване на спора по същество и оставяне в сила на оспореното уведомително писмо в частта му по раздел II. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът с писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд Уведомително писмо(УП) №24 /подмярка 4.1 с изх. № 07-6500/10505 от 28.05.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по раздел II, с която разходи от Бизнес план, заявени за финансиране в общ размер на 30 000 лв., са приети за недопустими за финансиране от 9188.27 лв. Въз основа на приложените по делото доказателства и доказателствени средства, съдът от първата инстанция е установил фактическата обстановка. Д. Т. П. е регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПЗП, с УРН [номер]. Това качество същата е подала в УСИН проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095, по процедура чрез подбор № BG06RDNP001 – 4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. От съдържанието на така подадения формуляр съдът приема, че обект на инвестиционното предложение е „Доставка и монтаж на автоматизирана система за капково напояване, прецизно торовнасяне, мониторинг на климата на оранжерийни малини и автономна мобилна фотоволтаична система за напояване за захранване на напоителна система“, за напоявана площ от 32.099 дка. Формулярът съдържа подробно описание на предвидените дейности, начина на тяхното изпълнение. Посочена е стойност на допустимите разходи – 446 234.60 лева, от които 30000 лв. – за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта. Видно от т. 6 на формуляра, размерът на исканото финансиране (безвъзмездната финансова помощ) е 223 117.29 лв., представляващ 50 % от общодопустимите разходи, от които 15000 лв. – за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта.С формуляра са представени изискуеми, съгласно чл. 24.1 от Условията за кандидатстване документи, относими към инвестиционното предложение, в т. ч. и бизнес план на кандидата, съдържащ и предвидени разходи за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта, в общ размер на 30 000 лв., за 15 000 лв. от които се предвижда безвъзмездно финансиране. Съдът, въз основа на протокол от 30.04.2025 г. за оценка на административното съответствие и допустимостта, проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095 (фигуриращо под № 79 в таблицата, инкорпорирана в протокола)съдът констатирал,че със заявена финансова помощ от 223 117.29 лв., е допуснато до техническа и финансова оценка. Видно от протокол от 21.05.2025 г. от изготвена техническа и финансова оценка, за проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095 (фигуриращо под № 24 в таблицата, инкорпорирана в протокола), с одобрени допустими разходи от 437046.33 лв., е одобрена субсидия в размер на 218523.15 лв. Съдът приема, че в съдържанието на протокола не са изложени мотиви относно фактите и обстоятелствата, приложимата уредба, послужили за основание за определяне на конкретните стойности на субсидии на кандидатите. Констатирано е, че с оспореното Уведомително писмо (УП) № 24 /подмярка 4.1 с изх. № 07-6500/10505 от 28.05.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на земеделския стопанин е съобщено, че: по раздел I, с която за проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0095 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., е одобрено финансиране по процедурата, с одобрен размер на финансовата помощ от 218 523.15 лв.; по раздел II, с която е извършена корекция в проектобюджета на проектното предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0095 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с определените като недопустими по точка 1разходи за “Бизнес план“, в размер на 9 188, 27 лева. В случая предмет на съдебен контрол е волеизявлението на административния орган, обективирано в раздел втори от УП, касаещо определяне за недопустими разходи за финансиране в размер на 9188.27 лв., Първоинстанционния съд приема, че същото е незаконосъобразно, излагайки следните съображения: Съдът сочи, че правно основание за издаване на писмото е посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/2016 г., като е направена привръзка с т. 7. 1. от Раздел 14. 2. "Условия за допустимост на дейностите" от Условията за кандидатстване. Разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/ 2026 г. предвижда нормативна възможност оценителната комисия да извърши корекция в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложените процентни съотношения/прагове на разходите. Цитираната разпоредба е приложима само в случаите, при които е признато правото на финансиране на активи по проекта, но посочените стойности надвишават утвърдените референтни цени, каквато е и настоящата хипотеза. Изводът на съда е, че В оспорения акт липсва словесно описание в какво конкретно се изразява нарушението, въз основа на какви критерии е определен размера на корекцията. Посочването на разпоредби от ПМС и УК не е в състояние да санира този пропуск на административния орган. Прието е, че съгласно цитираните от административния орган разпоредби, послужили като основание за издаване на акта, в оспорената част, е т. 7.1 от раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите“ от УК, съгласно която „допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проектното предложение и разходите за правни услуги, като част от т. 2 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ не могат да превишават 5 % от допустимите инвестиционни разходи, но не повече от 30 000 лв. В рамките на извършената от съдебния състав проверка, се установява, че определения размер на приетите за недопустими разходи, съставлява удвоения размер на разликата между заявената за подпомагане сума – 223 117.31 лв. и отпуснатия размер на финансова помощ – 218 523.15 лв. (223117.31 – 218523.15 = 4594.14 х 2 = 9188.28 лв.). Съдът обобщава, че в писмото липсват каквито и да е мотиви, от които да се изясни по какъв начин е изчислен този размер, каква формула е използвана, какви изходни данни са взети предвид, и конкретните причини, поради което разходът е признат за недопустим само частично. Липсва и препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФЗ или на негов помощен орган, в който евентуално да се съдържат същински мотиви, послужили за издаване на уведомителното писмо по смисъла на Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.Мотиви за издаване на акта не се съдържат и в протокола от 30.04.2025 г. за оценка на административното съответствие и допустимостта, процесното проектното предложение, както и в този от 21.05.2025 г. от изготвена техническа и финансова оценка, за проектно предложение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката за компетентност на органа, издал оспорения административен акт. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която представлява, организира и ръководи дейността й. Представена е Заповед № 03-РД/3089/22.08.2022 г., с която са делегирани правомощия от изп. директор на ДФ"Земеделие" на зам. изпълнителния директор, издал оспорения акт. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, като подробно и обстоятелствено е разгледал всички, наведени от страните доводи и възражения. Събрал е и е коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на анализа на доказателствата по делото административният съд е извел законосъобразни изводи за необоснованост и неправилност на констатациите на административния орган, липса на мотивираност на взетото решение за недопустимост на сочените разходи в При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение, чийто мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Напълно обоснован и в съответствие с приетият доказателствен материал е решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореният административен акт- същият е издаден при неспазване на изискването за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1500 лв/767 евро/., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касатора поради съответствието им на фактическата и правна сложност на спора, респективно неоснователността на своевременно направеното възражение за прекомерност спора пред настоящата инстанция, го намира за неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, състав пето отделение,