Определение № 571 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1475/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 535 от 07.02.2014г. по ч.т.д. № 227/2014г. на Варненския ОС, с което е потвърдено разпореждане № 1615/14.01.2014г. по ч.гр.д. № 18750/2013г. на РС Варна, Х състав за отхвърляне на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК срещу длъжника [фирма]. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и постановяване на друго за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно т.8 на приетото на 18.06.2014г. Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Несъмнено обжалваното определение, с което Варненския ОС се е произнесъл по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК по частната жалба срещу разпореждането за отхвърляне на заявлението е такова – постановено в заповедното производство – глава 37 ГПК. С настоящето определение съставът на ВКС само констатира необжалваемостта на въззивния акт. То не прегражда развитието на делото, поради което и не подлежи на последващ контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: