Определение № 10669 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителните директори Т. В. и К. К., чрез представител по пълномощие – адв. И. Цветков от Адвокатска колегия – София против Определение № 1583/08.07.2026 год., постановено по административно дело № 1118/2025 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на процесуалните правила относно допустимостта на частното обжалване и при неправилна преценка относно наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя. По мнение на оспорващия, първоинстанционният съд отказва достъп до контрол върху определение, с което е променена процесуалната рамка на спора, въз основа на недоказан извод относно издателя на административния акт, предмет на делото и компетентността му за издаване на акта. В подкрепа на тези твърдения е заявено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореното от жалбоподателя Определение № 1411/16.06.2026 год. не подлежи на самостоятелен контрол, тъй като не прегражда развитието на производството. Твърди се, че определението променя не само процесуалната организация на делото, но и неговата правна рамка, тъй като съда приема за установено, че административния акт, предмет на съдебен контрол произхожда от Комисията за финансов надзор (КФН), като колегиален орган, а не от органа, посочен като издател на акта – председателя на КФН. От страна на оспорващия са развити и обстоятелствени доводи и възражения против извода на първоинстанционния административен съд относно липсата у жалбоподателя на правен интерес да обжалва Определение № 1411/16.06.2026 год. В подкрепа на това оспорване е заявено, че въпроса кой е издателя на административния акт и дали е налице валидно формирана воля на компетентен административен орган има пряко значение за предмета на съдебния контрол и за доказателствената тежест в процеса. В заключение е заявено и твърдението, че въпроса относно компетентността на административния орган не е формален въпрос без значение за жалбоподателя, доколкото когато съдът предварително приема, че актът произхожда от колегиален орган, без да е доказано наличие на решение на този орган, това засяга пряко процесуалното положение на оспорващия административния акт.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното Определение № 1583/08.07.2026 год., постановено по административно дело № 1118/2025 год. по описа на Административен съд – София-област, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Определение № 1411/16.06.2026 год. и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба.

След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за допустима, като подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 год. на Комисията за финансов надзор (КФН). С оспорения административен акт, на основание чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗКФН, чл. 588, ал. 4 и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. чл. 587, ал. 3, т. 6 и ал. 6, чл. 594, чл. 46, ал. 3 във вр. с Констативен протокол № Р-04-91/26.09.2025 год. и чл. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД се забранява да сключва нови застрахователни договори, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях при осъществяване на трансгранична застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги по всички класове застраховки, като забраната се прилага до:

1. Изпълнение на критериите за оценка на пазарното поведение на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в приемащите държави членки, както застрахователят е уведомен от КФН с писмо изх. № РГ-10-79-64/05.09.2025 год.;

2. Привеждане на застрахователя в съответствие с изискванията към финансовото състояние на застрахователи с право на достъп до единния пазар, което може да бъде удостоверено от КФН пред съответните компетентни органи на приемащите държави членки, вземайки предвид резултатите от оценка на финансовото състояние на застрахователя, изготвена от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

С Определение № 1827/20.10.2025 год., постановено по адм. дело № 1118/2025 год., състав на Административен съд – София-област е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните, както следва: 1. Жалбоподател - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД; 2. Ответник - председателят на Комисията за финансов надзор. В изготвения списък на страните за призоваване, като ответник е посочен не конституирания от съда председател на КФН, а самата Комисия за финансов надзор, до която е изпратена и призовка за насроченото открито съдебно заседание.

Във връзка с предоставената на ответника възможност, по делото е постъпил отговор по жалбата, депозиран от Комисия за финансов надзор, представлявана от председателя, чрез представители по пълномощие М. Василева – началник отдел „Съдебна защита“, А. Гьорчев – главен юрисконсулт и адв. И. Беслемешки от Адвокатска колегия - София. В отговора изрично е посочено, че жалбата е насочена към решение, прието от Комисията за финансов надзор като колегиален орган, независимо че представеният на съда акт е подписан от председателя на КФН, в качеството му на неин представляващ, като е поискано заличаване на председателя на КФН като страна и конституирането на Комисията като ответник.

На проведеното на 20.04.2026 год. открито съдебно заседание е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. В срока за постановяване на съдебното решение, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 1411/16.06.2026 год., с което, на основание чл. 253 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 153, ал. 1, чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК е отменил хода по същество, заличил е председателя на Комисия за финансов надзор като ответник в производството, конституирал е в качеството на ответник по делото Комисия за финансов надзор и е насрочил делото в открито съдебно заседание за 06.07.20206 год. от 10.30 часа, за която дата и час е указал да се призоват страните. С определението е разпределена доказателствената тежест на страните, като е указана възможността на ответника да представи отговор по жалбата. При мотивиране на този резултат, първоинстанционният съд е обосновал доводи, че в случая, доколкото спора касае приложена принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 3, т. 6 от КЗ, то надлежна ответна страна в съдебното производство по този спор е субектът, който я е приложил, а именно – Комисията за финансов надзор като колегиален орган.

По делото е постъпила частна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД против Определение № 1411/16.06.2026 год., постановено по адм. дело № 1118/2025 год. по описа на Административен съд – София-област, в която са развити обстоятелствени доводи за неговата незаконосъобразност. С Разпореждане № 1473/24.06.2026 год., съдът е указал на оспорващия да уточни дали оспорва Определение № 1411/16.06.2026 год. в цялост или само в частта, с която като ответник е заличен председателя на КФН, като е посочено, че определението в частта за отмяна хода по същество е от категорията актове по чл. 253 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, които не слагат край на делото. В изпълнение на съдебното разпореждане, частният жалбоподател е уточнил, че оспорва Определение № 1411/16.06.2026 год. в неговата цялост, доколкото естеството му изключва възможността да се обжалва частично и съдържа единен процесуален резултат.

Във връзка с подадената частна жалба и направеното към нея уточнение, Административен съд – София-област е постановил оспореното в настоящото производство Определение № 1583/08.07.2026 год. по адм. дело № 1118/2025 год., с което е оставил без разглеждане частната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД против Определение № 1411/16.06.2026 год. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че в частта, с която е отменен хода по същество, определението не прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не попада в категорията подлежащи на оспорване актове по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. В оспорения акт са обективирани и мотиви, съгласно които, не подлежи на обжалване определението и в частта, с която делото е насрочено в открито съдебно заседание и са конституирани страните, доколкото и в тази му част, съдебният акт не прегражда по-нататъшното развитие на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Според съда, възраженията на оспорващия относно надлежния ответник по спора не променя този извод, доколкото конституирането на ответната страна не засяга пряко и непосредствено участието на самия частен жалбоподател в съдебното производство. С оглед на това е формиран решаващ извод, съгласно който, постановеният по чл. 154, ал. 1 от АПК съдебен акт, в частта относно конституирания ответник, не подлежи на самостоятелно обжалване. Мотивите на първоинстанционния съд са допълнени и с довода, че липсата на пряко и непосредствено засягане на процесуалните права на дружеството, в качеството му на жалбоподател в съдебното производство, обуславя и липсата на правен интерес у него да обжалва определението в частта, с която като страна в съдебното производство е заличен председателят на Комисията за финансов надзор.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 253 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК указва, че определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В настоящият случай, след даване ход по същество и обявяване на делото за решаване, в срока за изготвяне на съдебното решение, първоинстанционният съд е приел наличието на допусната грешка при конституирането на страните, изразяваща се в конституиране на ненадлежен ответник. С оглед на това и в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 253 от ГПК, съдът е отменил определението, с което е даден ход на делото по същество, заличил е неправилно конституирания според него ответник и е конституирал надлежния според него такъв. С оспореното определение, делото е насрочено в открито съдебно заседание. Последното обстоятелство обосновава извода, че с оспорения съдебен акт не се слага край на производството по делото.

От друга страна, чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7. В случая, доколкото с оспореното определение е насрочено открито съдебно заседание, т.е. производството по спора продължава пред първоинстанционния административен акт, процесният съдебен акт не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол.

Съобразявайки горните доводи, правилен и съответен на относимите процесуални разпоредби се явява извода на Административен съд – София-област, че частната жалба се явява процесуално недопустима, доколкото е насочена против съдебен акт, който не подлежи на инстанционен съдебен контрол. В този смисъл, обосновано е позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 215, т. 4 от АПК, който указва, че жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване.

Споделими са и изводите на първоинстанционния административен съд, относно липсата на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на процесното определение. Обстоятелството, че съдебното производство по съществото на спора продължава, обосновава извод за липса на пряко и непосредствено засягане на процесуалните права на дружеството жалбоподател, доколкото в хода на производството същото би могло да реализира правото си на защита в пълен обем. Както правилно е приел и съда, неблагоприятни последици от постановеното определение биха могли да възникнат единствено по отношение на председателя на КФН, който е заличен като ответник по делото, доколкото единствено по отношение на него по-нататъшното развитие на производството се прегражда.

По изложените съображения, правилно и обосновано първоинстанционния административен съд е формирал извод за недопустимост на частната жалба, доколкото същата е насочена против съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол и у оспорващия липсва правен интерес от оспорване. С оглед на това, оспореното определение се явява законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,