Определение № 60070 от 03.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 457/2021 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 2 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на АНД № 6511/2021 г., по описа на Софийски районен съд. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което е налице хипотезата на чл. 43, т. 2 от НПК, която следва да се приложи субсидиарно на основание чл. 84 от ЗАНН. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 2 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по АНД № 6511/2021 г., по описа на Софийски районен съд е образувано по повод постъпила жалба от А. Т. М. против електронен фиш серия „К“, № 3114833/24.10.2019 г., издаден от СДВР. Жалбоподателката М. е съдия в Софийски районен съд, поради което след като на случаен принцип е определена за съдия – докладчик по делото, си е направила самоотвод на основание чл. 31, ал.1, вр. с чл. 32, ал. 2 от НПК. С разпореждане от 19.05.2021 г., следващият съдия - докладчик е преценил, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 2 от НПК, поради което е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС, за да посочи друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. ВКС е компетентен да се произнесе относно искането за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 2 от НПК, като намира, че в тази хипотеза няма процесуална пречка да бъде сезиран от който и да било съдия-докладчик, на когото делото е било разпределено за разглеждане. В този смисъл искането е допустимо, като разгледано по същество е и е основателно. Едно от основанията, при наличието на което ВКС има правомощието да промени местната подсъдност е предвидено в разпоредбата на чл. 43, т. 2 от НПК - когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Основният смисъл на предоставената на ВКС възможност за промяна на местната подсъдност в хипотезата на чл. 43, т. 2 от НПК е да се гарантира решаването на делото от съдии, освободени от всякакви възможни външни въздействия и пристрастия, които биха могли да съществуват между колеги от един и същ съдебен район. В конкретния случай делото е от административно – наказателен характер, като е образувано по повод постъпила жалба срещу електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН местно компетентен да разгледа тази жалба е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. От фактическите обстоятелства, изложени в съдържанието на обжалвания електронен фиш, се налага извода, че местно компетентен да разгледа жалбата е Софийският районен съд. Жалбоподателката е съдия от неговия състав. В ЗАНН не е предвидена възможност за промяна на местната подсъдност, когато жалбоподателят е съдия от съда, който е местно компетентен да разгледа жалба срещу електронен фиш или наказателно постановление. За да се гарантира разглеждането на делото от безпристрастен и непредубеден съд, на основание чл. 84 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 43, т. 2 от НПК, като бъде посочен друг, еднакъв по степен съд, който да се произнесе по жалбата. Предвид изискванията за бързина и ефективност на процеса делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Елин Пелин, който е еднакъв по степен съд на Софийски районен съд, а и е териториално сравнително близо до него, поради което не биха се създали значителни затруднения за участниците в съдебното производство. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение