Определение № 376 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2011 г.

Подадена е молба вх. № 6843/04. 07. 2012 г. от [фирма], [населено място] за изменение в частта за разноските на определение от 20. 06. 2012 г. по настоящото дело и за тълкуване на същото определение. Ответникът по молбата В. С. оспорва исканията като недопустими и неоснователни. След проверка, касационният съд приема следното: С обжалваното определение № 309, този състав на касационния съд е осъдил [фирма] да заплати на В. С. сумата 6 301.86 лв. разноски по делото за производството пред трите инстанции - окръжен апелативен и касационен съд. Определението е окончателно и съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, искането за изменението му е подадено в законния едномесечен срок от постановяване на определението на 20. 06. 2012 г. и е допустимо. По същество, искането е неоснователно, тъй-като молителят [фирма] не установява и не се позовава на обстоятелства, сочещи на грешка в математическото определяне на сумите или на неправилни фактически и правни изводи. Твърди се от молителят, че ищецът по делото и ответник по молбата В. С. е неизправна страна, тъй-като в уговорения от страните срок до 30. 12. 2007 г. не се е явил в нотариата за изповядване на сделката. Това твърдение е било обсъдено от решаващия съд и е прието за недоказано поради липса на нотариална покана от страна на [фирма] и съответно нотариално удостоверяване, че В. С. не се е явил на посочена дата и час при съответния нотариус. Решаващият съд е взел предвид и чл. 362, ал. 1 ГПК, който дава възможност на ищеца по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в случая В. С., да изпълни задължението си за плащане на окончателната цена в двуседмичен срок от влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. В крайна сметка, искът предявен от В. С. е уважен, делото е решено в негова полза и няма основание разноските да се възлагат в негова тежест, вкл. разноските, направени от ответника по иска [фирма]. Неоснователно е искането за тълкуване на определението, тъй-като не е налице твърдяната от молителя неяснота на съдебния акт. В мотивите на определението, решавашият съд е посочил правните си съображения за възлагане на разноските в тежест на ответника по иска и последователно е уточнил начина на математическо формиране на сумите. В диспозитива на определението буквално е възпроизведена сумата на разноските, така както е определена в мотивите. При това положение няма основание да се иска и постановява тълкуване на определението. Върховният касационен съд