Определение № 3277 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. З. срещу определение № 123 от 25.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 150/2025 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното определение на апелативния съд е потвърдено определение № 29 от 08.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3359/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. Г. З. срещу определение № 10550/18.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2704/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е разпоредено в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН да бъде вписано, че К. З. е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. Г. З.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение. Има и изрично искане за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд в настоящия си състав счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно, тъй като поставеният по него правен въпрос дали подлежи на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, е предмет на тълкувателно дело № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е налице произнасяне. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,