Определение № 7940 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Щ. З. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. М. Шумарска срещу определение № 25486/24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7588/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № РОБ26 – РД09 – 091/22.04.2026 г. на кмета на район „Оборище“ при Столична община. Релевира се оплакване, че обжалваното определение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, приложим по силата на чл. 236 АПК, както и че определението е в противоречие с трайната практика на Върховния административен съд (ВАС). За неправилни жалбоподателката счита изводите на първоинстанционния съд, че не са налице значителни или трудно поправими вреди. Твърди, че именно вредите, които ще настъпят от предварителното изпълнение, са предмет на преценка в производство по чл. 166 АПК. Жалбоподателката излага оплакване, че съдът неправилно е тълкувал изискването за „нови обстоятелства“, като съдът е приел че липсата на друго жилище, че жалбоподателката живее сама и че разполага единствено с трудови доходи, не представляват нови обстоятелства. Според нея липсата на друго жилище и невъзможността да бъде осигурено такова при пазарни условия са факти, които определят тежестта на последиците от изпълнението и счита, че не могат и не следва да бъдат игнорирани. В частната жалба се излагат оплаквания за липса от съда на преценка по чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), тъй като процесното жилище представлява „дом“, както и че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, загубата на жилище представлява една от най – тежките форми на намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот и изисква преценка за пропорционалност. В тази връзка според жалбоподателката в обжалваното определение липсва какъвто и да е анализ на правото на жилище и тежките последици за нея от извеждането от единствения й дом. Жалбоподателката излага доводи, че наличието на висящ съдебен спор относно прекратяване на наемното правоотношение, само по себе си не дава основания на съда да счита, че са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение за наличие на голяма вероятност заповедта да е неоснователна. Друго оплакване в частната жалба е, че определението не е достатъчно мотивирано. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, както и е в противоречие с установената съдебна практика по чл. 166 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът по жалбата кметът на район „Оборище“ при Столична община, е депозирал писмено възражение, с което оспорва частната жалба.. Върховният административен съд, Четвърто отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на М. З. по искането й за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на цитираната по – горе заповед на кмета на район „Оборище“ при Столична община, първоинстанционният съд е приел, че след справка в деловодната система на Административен съд - София град е установено, че е образувано адм. дело № 5229/2026 г., по което жалбоподателката е оспорила изключването й от жилищната картотека на района, но съдът е приел, че този факт сам по себе си не е от значение за преценката за значителни или трудно поправими вреди. Според съда при евентуална отмяна на заповедта, жалбоподателката разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. По изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Обжалваното определение е правилно постановено. Правилно съдът е приел, че от данните по делото не може да се направи извод, че изпълнението би могло да причини на жалбоподателката трудно поправими вреди. Следва да се споделят изводите на съда, че след като З. не е посочила общата стойност на евентуалните имуществени вреди, като разходи за настаняване под наем на три наемни вноски в размер на 1 350 евро – 3 000 евро и транспортни разходи за преместване, тези разходи не са конкретизирани, за да се приеме, че вредите, които тя ще претърпи от предварителното изпълнение са значителни и трудно поправими. Няма и доказателства по делото, че предварително ще следва да се заплатят от жалбоподателката три наемни вноски. Наистина правилно съдът е констатирал, че М. З. няма друго жилище и че по силата на предварителното изпълнение ще е задължена да напусне общинското жилище, в което е била настанена през 2017 г. при условията на съобитателство. Обосновани са изводите на решаващия съд, че тази последица не настъпва от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, респ. от нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. Следователно, правилно съдът е обосновал постановения от него правен резултат, че евентуалната вреда, която жалбоподателката свързва с липсата на друго жилище, касае издаването на акта, а не е новонастъпил факт и/или обстоятелство, за да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. При непредставяне на доказателства, които да представляват нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването на процесната заповед, като се има предвид, че доказателствената тежест е на оспорващия заповедта, то съдът не може да извърши преценка за спазването на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 ЕКЗПЧОС, на което се позовава М. З. в частната жалба. Останалите възражения в частната жалба касаят съществото на спора на самата заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Разпоредбата на чл. 46, ал. 5 ЗОбС регламентира, че жалбата не спира изпълнението на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, освен ако съдът разпореди друго. За да се спре предварителното изпълнение, каквато възможност законодателят е уредил в чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК и след като съгласно цитираната разпоредба в случаите на допуснато предварително изпълнение по силата на закона, то може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, в процесния случай такива не се доказват. Неоснователно се сочи в частната жалба, че са доказани значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение, тъй като, както беше посочено по – горе соченото обстоятелство от З., че няма друго жилищ не е ново обстоятелство, твърдяно по повод предварителното изпълнение, а е последица от заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което тя обжалва, поради което не се доказват нови факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на оспорената заповед и които в процесния случай не са доказани. По сходен казус настоящият съдебен състав се произнесе с определение № 7735/09.07.2026 г. по адм. дело № 6700/2026 г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, приложим по силата на чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Четвърто отделение