Определение № 6 от 03.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Бойчева, срещу определение № 8605 от 09.10.2023 г. по адм. дело № 9214 по описа за 2023 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалба на сдружението против мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Ямбол да се произнесе по негово заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подадено по електронната поща на 04.09.2023 г. В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Възразява се срещу изводите на съда, че органът не е получил заявлението на сдружението, поради което не е дал повод за образуване на съдебното производство. Частният жалбоподател твърди допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 170, ал. 3 АПК, тъй като съдът не е дал указания на страните за разпределение на доказателствената тежест и е кредитирал представените доказателства от ответната страна без да му предостави възможност за становище. Представя писмено доказателство, което счита, че доказва успешното изпращане и получаване на заявлението по ЗДОИ. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директор на ОДМВР Ямбол, представя писмено възражение в което оспорва частната жалба и пледира за отхвърлянето й. Счита, че представеното от другата страна писмено доказателство удостоверява факта на направен опит за изпращане на заявлението, но не и получаването му в ОДМВР Ямбол. Представя писмени доказателства. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е приел, че в периода 01.09.2023 г. – 21.09.2023 г. на адреса на електронна поща на ОДМВР Ямбол не е постъпвало заявление от адрес на сдружението - заявител. Намерил е, че дори да е изпратено такова заявление на 04.09.2023 г., не е доказано то да е получено от адресата му. Съдът е кредитирал представените от ответната страна заверени разпечатки от скрийншотове от електронната поща на ОДМВР Ямбол, приложени към становището му по жалбата, които действително установят липсата на получено заявление от Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“. От това е направен извод, че мълчалив отказ не е формиран, тъй като веднага след като е разбрал за заявлението - при подаването на сезиращата съда жалба на 21.09.2023 г., с решение № 326р-19223/21.09.2023 г. директорът на ОДМВР Ямбол е предоставил пълен достъп до исканата информация, което е признато и от жалбоподателя. Така жалбата е лишена от предмет, отпаднал е правният интерес от оспорване на мълчалив отказ, поради което АССГ е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. При изложените мотиви е преценено, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото за да носи отговорност за сторените от жалбоподателя разноски по смисъла на чл. 143 ал. 3 АПК. Определението е правилно. Въпреки, че първоинстанционният съд не е имал възможност да изпълни задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК, във връзка с разпределението на доказателствената тежест, това не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение понастоящем, тъй като с частната си жалба сдружението е реализирало в пълна мяра правото на защита и е представило писмено доказателство в подкрепа на тезите си. Основният спор между страните е дали подаденото на 04.09.2023 г. от сдружението заявление по ЗДОИ по електронната поща, е достигнало до адресата - ОДМВР Ямбол, за да се приеме, че органът е бил надлежно сезиран и е започнал да тече срокът за произнасянето му по чл. 28 ЗДОИ, респективно същият е изтекъл на 18.09.2023 г., за да е налице формиран мълчалив отказ. Преценката на АССГ в тази насока може да бъде възприета, не само заради представените пред него скрийншотове от електронната поща на ОДМВР Ямбол за периода, установяващи липсата на получено заявление, но и от представените писмени доказателства пред настоящата инстанция и от двете страни. Съгласно представената от частния жалбоподател разпечатка от електронно писмо, адресирано до него от служител отговарящ за техническа поддръжка на СуперХостинг.БГ, след извършена проверка от това лице е било установено, че електронните писма са били изпратени от управителя на сдружението, но „крайно вероятно“ е те да са били филтрирани на ниво мейл сървъра на получателя, което той трябва да провери с помощта на неговата техническа поддръжка. Именно такава проверка е била извършена, което се потвърждава от отговора изпратен до директора на ОДМВР Ямбол от директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР с изх. № 5290р-22582/24.11.2023 г., според който електронното писмо от 04.09.2023 г. на управителя на сдружението е било спряно от защитата на електронната поща на МВР в интернет. Така това писмо не е било доставено до пощенските сървъри на МВР и не е било видимо от служителите на ОДМВР Ямбол. След като писмото не е достигнало валидно до ответния орган, не може да приеме, че той е бил надлежно сезиран със заявлението от 04.09.2023 г. от което се налага извода, че той е бил сезиран едва на 21.09.2023 г. и веднага се е произнесъл с решение № 326р-19223/21.09.2023 г. Поради това, че не е налице мълчалив отказ на директора на ОДМВР Ямбол да се произнесе и той не е станал повод за завеждане на делото, не следва да му бъде възлагана отговорност за разноски. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение