Определение № 13356 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главен директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", чрез юрк. Панова, срещу разпореждане №40278/03.12.2025 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 7718/2025 година. С последното е оставена без разглеждане частна жалба № 30061 от 1.12.2025г по описа на АССГ от главен директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ срещу разпореждане № 38237 от 18.11.2025г по адм. д. 7718 / 2025г. Излага съображения за неправилност. Твърди, че разпореждане № 38237 от 18.11.2025г на АССГ по адм. д. 7718 / 2025г. подлежи на обжалване като преграждащо развитието на производството (чл.229, ал.1, т.1 АПК). Разпореждане, с което се давали указания, че при незаплащане на държавна такса в определен размер, производството по делото ще бъде прекратено, било преграждащо хода на делото. Излага съображения, че размерът на държавната такса трябвало да е 70.00лева, а не 370.00лева, както неправилно определил АССГ. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че съдебните разпореждания по движение на делото, включително и по движение на частната/касационната жалба, с които се дават указания за внасяне на държавна такса в определен размер, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, тъй като нито преграждат развитието на производството, нито по отношение на тях законодателят е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. С Разпореждане № 38237 от 18.11.2025г. по адм. д. 7718 / 2025г. съдът единствено указва на жалбоподателя констатираните нередовности и последиците от неотстраняването им. Тези последици обаче не настъпват по силата на самото разпореждане, а при неизпълнението му след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите и с нарочен самостоятелен съдебен акт, който е този, който има характеристиките на акт по чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Възраженията срещу размера на таксата не променят този извод. Те могат да се упражнят при обжалване срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на ВАС