Определение № 3486 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия21.03.2024 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 12924 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 12046/2023 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение. ВРЪЩА делото на същия състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ /п/ ЮЛИЯ РАЕВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ Подписвам определението с особено мнение по следните съображения: Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на Върховния административен съд, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. съдия Юлия Раева
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение № 12924 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 12046/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ срещу протоколно определение от 12.10.2023 г. по КНАХД № 1723/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас и производството по делото е прекратено. В частната жалба има оплаквания, че определението е неправилно, тъй като административният съд изрично е посочил в своето определение за спиране на производството, че същото подлежи на обжалване. Съгласно чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не е допустимо подаването на жалба само срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, по което са отправени въпроси към Съда на Европейския съюз (СЕС), но не и за определянията за спиране на делата на това основание, постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС, поради което в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по-горен съд. Иска се отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „ПИМК“ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното в настоящото производство определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ срещу протоколно определение от 12.10.2023 г. по КНАХД № 1723/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/23, и е прекратил производството по адм. дело № 12046/2023 г. по описа на ВАС. За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично предвидена в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде разграничавана хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг съд на държава членка по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Съдът, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. Определението е неправилно. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 на СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност. В този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/23, то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното производство. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По арг. от чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Такива се присъждат с оглед изхода на главното производство с акта на съда, с който това производство приключва. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,