Решение № 3945 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2017 г.

Решение № 3945 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. сити" ЕООД в ликвидация - гр. С. срещу решение № 5284/22.08.2017 г., постановено по адм. дело № 6414/2016 г. по описа на Административен съд, С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-2222-10150-01344-091-001/13.11.2015 г. в частта, потвърден с решение № 834/25.05.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения за корпоративен данък в размер на 92 162,42 лв., ведно със законната лихва за данъчен период на 2012 г. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че съдебното решение е неправилно като постановено при непълнота на доказателствата и тази непълнота била и неговата мотивировка. Решението според касатора е и необосновано, тъй като неговите аргументи не обосновават направените изводи. Твърди, че липсата на доказателства за извършените разходи не означава липса на тези разходи. Според жалбоподателя обжалваното решение, както и потвърдения с него ревизионен акт поддържат тезата, че приходи без разходи са възможни, както и че е допустимо да бъдат признати приходи, без да бъдат признати извършените разходи за тяхното реализиране, а това противоречи и на материалния закон и на принципите на счетоводното отчитане и прави обжалваното решение незаконосъобразно и неправилно. Излага се оплакване, че обжалваното решение е дълбоко противоречиво и не отчита правилно нито реалната фактическа обстановка, нито законосъобразността, пълнотата и относимостта на извършените процесуални действия и събрания доказателствен материал, нито свързаните и относими материално-правни норми. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски според представените доказателства за тяхното извършване. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Минкова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 295 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу оспорения от "С. сити" ЕООД ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2012 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО, според която разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели. Според съда от данните по делото е установено, че липсват първични счетоводни документи, които да обосновават декларираните разходи от жалбоподателя и затова е приложима посочената по-горе хипотеза. При липса на доказателства съдът е счел, че счетоводният разход, който не е документално обоснован и въз основа на това е направен извод, че законосъобразно не е признат от ревизиращите органи. Решението е правилно постановено. Установено е по делото, че ревизията на "Симеонов сити" ЕООД е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, което означава, че дружеството не е водило редовно счетоводство. Предвид декларирането пред приходните органи от дружеството, че не разполага с оригинални счетоводни, търговски и банкови документи и липсва действащо счетоводство с оглед образуваното досъдебно производство, както и е установено, че не е публикуван годишен финансов отчет, а и дружеството е в ликвидация. Правилно съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт, че след като за направените от дружеството разходи няма доказателства, то те законосъобразно не са признати за данъчни цели и установените корпоративни задължения за 2012 г. правилно са подведени под хипотезата на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Установено е в хода на ревизионното производство, че касационният жалбоподател е отразил в дневниците за покупки издадени от него фактури. Жалбоподателят не е представил в ревизията фактурите, както и тези, които са му издадени от "С. К. Б." ЕООД, "Л. Т." ЕООД и "КД Студио 2" ЕООД, а също и не са представени разходнооправдателни документи за получените стоки, нито са представени такива и за продажбата им. Проверка приходните органи са извършили и в досъдебното производство, но и там не били открити. Липсата на фактури, както и за предмета на доставките и доказателства за тяхното реално осъществяване правилно са обусловили направените в обжалваното решение правни изводи. В този смисъл правилно фактурите с техните данъчни основи не са взети предвид при определяне на данъчната основа за ревизираната 2012 г. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. При признание от касационния жалбоподател, че не е водено редовно счетоводство, както и непредставянето от него на доказателства за извършени разходи въпреки, че приходните органи неколкократно са изисквали да им се представят документи, законосъобразни са изводите на съда за потвърждаване на установеното с ревизионния акт данъчно задължение за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 92 164,42 лв., предвид, че с решението си решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е изменен ревизионния акт в тази му част, като го е изменил и от определените от ревизията задължения за корпоративен данък за 2012 г. от 128 988,18 лв. на 92 164,42 лв. и последният е обжалваемия пред първоинстанционния съд резултат. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Минкова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 295 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение