Определение № 2129 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.50022/8.06.23 по ч.г.д.№.1465/23 на ВКС, ІV ГО, молбата на С. Г. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ 15лв. - по частна жалба вх.№.5821/5.07.22 против определение №.202/9.06.22 по ч.г.д.№.1465/22, ІV ГО - е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба от С. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая на жалбоподателката е било указано в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация и доказателства за обстоятелствата по чл.83 ГПК, като за указанията е била уведомена лично на 23.08.22г. В предоставения й срок и впоследствие до настоящия момент указанията не са били изпълнени. При това положение с поведението си тя сама е препятствала възможността да се извърши дължимата преценка налице ли са предвидените в закона обстоятелства, при които е допустимо освобождаване от ДТ, респективно изясняването на общото й материално състояние и съпоставянето с пълния размер на дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да извърши тази преценката на база подадена под страх от наказателна отговорност декларация относно посочените по-горе релевантни факти, както и на база доказателства в тази връзка, които не могат да бъдат заменени изцяло от служебна проверка. Чрез такава, без съдействието на страната, биха могли да бъдат съобразени само данни от определени публични регистри, не и всички визирани в закона обстоятелства, посочени по-горе. Предвид изложеното и доколкото по делото не е надлежно установено, че жалбоподателката няма достатъчно средства да плаща държавна такса, поради неизпълнение на дадените й указания, молбата й за освобождаване от такава е неоснователна и правилно е била оставена без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,