Определение № 373 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 748 от 10.03.2025г. по делото е била оставена без разглеждане подадената по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК от Д. А. К. – Б. молба вх. № 260142 от 07.10.2024г., уточнена с молба от 17.02.2025г. С молбата е била искана отмяна на решение № 104 от 25.11.2021г. по гр.д. № 643/2021г. на Окръжен съд – София. С решението, като е отменено частично и потвърдено частично решение № 26 от 10.02.2020г. по гр.д. № 1019/2018г. на Районен съд – Костинброд, поправено с решение от 30.06.2021г., е бил отхвърлен предявеният от Д. А. К. – Б. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 282, ал. 3 от КЗ (отм.) за сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), причинени вследствие на ПТП от 30.11.2013г. Определение № 748 от 10.03.2025г. е било потвърдено с определение № 1799 от 10.06.2025г. по ч.т.д. № 923/2025г. на друг състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. Това определение е било допълнено по реда на чл. 248 от ГПК съгласно определение № 2460 от 04.08.2025г. На Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ са били присъдени разноски за адвокат в частното производство в размер от 300 лева с ДДС за подадения отговор на частната жалба на Д. А. К. – Б.. Претендираните разноски са били в по-висок размер - 900 лева с включен ДДС. Намаляването им е било при направено възражение за прекомерност от страна на Д. А. К. – Б.. С отговор на молбата по чл. 248 от ГПК тя е посочила, че по делото за 20 000 лева, което тя е загубила, вече са платени достатъчно хонорари (7-8 хиляди лева). Съгласно изложените от състава на ВКС, ТК, ІІ т.о. мотиви възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС е съответствало на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител защита и сложността на делото в частното производство. Междувременно непосредствено след постановяването на определение № 748 от 10.03.2025г. по настоящото дело, с молба от 11.03.2025г., подадена по реда на чл. 248 от ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е поискало допълване на определението, като се присъдят разноските за това производство – 1 980 лева, платено възнаграждение с ДДС за адвокат за осъщественото представителство и защита. Посочено е било, че разноските са били надлежно претендирани и са представени доказателства за плащането им. Още с отговора на молбата за отмяна е била представена данъчна фактура № 6919/16.01.2025г., а с молба от 28.01.2025г. - и преводно нареждане за кредитен превод. Препис от молбата от 11.03.2025г. е бил връчен на Д. А. К. – Б., чрез упълномощен адвокат, на 20.03.2025г. Указана е била възможността за представяне на отговор в едноседмичен срок. Изричен отговор от страната не е постъпил, но на 27.03.2025г. по пощата е била подадена частната жалба срещу определението от 10.03.2025г., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Претендирано е било присъждането на разноски в производството. Въз основа на тази жалба е било образувано и ч.т.д. № 923/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Молбата от 11.03.2025г. по чл. 248 от ГПК на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за допълване на определение № 748 от 10.03.2025г. по настоящото дело в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. По същество тя е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Правилото е приложимо и в производството по чл. 303 от ГПК както когато подадена молба за отмяна е разгледана, така и когато разглеждането й по същество е отказано поради недопустимост на производството. В случая молбата на Д. А. К. – Б. за отмяна на решение № 104 от 25.11.2021г. по гр.д. № 643/2021г. на Окръжен съд – София е била оставена без разглеждане, но е липсвало произнасяне относно разноските – претендираните от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ 1 980 лева, платено възнаграждение с ДДС за адвокат за осъщественото от него представителство и защита в производството. При оставянето на молбата за отмяна без разглеждане, разноски на сдружението са дължими (чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК). Относно тези разноски следва да се приеме, че е направено възражение за прекомерност. Макар да липсва изричен отговор на молбата на сдружението по чл. 248 от ГПК, в дадения за отговор срок Д. А. К. – Б. е подала частна жалба срещу определението, с което молбата й за отмяна се оставя без разглеждане. Искано е било присъждането на разноски в производството единствено на нея, но не и на насрещната страна. Това направено изявлението включва в себе си и възражение срещу пълния претендиран размер на разноските в настоящото производство. Волята на страната е потвърдена и в отговора на молбата на сдружението по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 1799 от 10.06.2025г. по ч.т.д. № 923/2025г. В него е било поддържано, че след присъждането на разноски в исковото производство, нови разноски на сдружението не са дължими. Възражението на Д. А. К. – Б. по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. Разноските на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 600 лева с ДДС (500 лева данъчна основа), съответно на материалния интерес по делото (20 000 лева), неговата фактическа и правна сложност (ниска) и конкретно извършените от името на сдружението в производството по отмяна съдопроизводствени действия (единствено подаването на отговор на молбата за отмяна). При определянето на това възнаграждение се съобразяват и вече присъдените 300 лева от разноските в частното производство по ч.т.д. № 923/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По същество се касае за свързани производства, в които е разглеждана единствено допустимостта на молбата за отмяна, като на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ се явяват възстановени общо 900 лева от разноските за адвокат с ДДС (750 лева данъчна основа). Сумата отново съответства на изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК за коригиране на размера на присъжданите разноски при прекомерност. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.) минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи, съобразими са действителната фактическа и правна сложност на делото, конкретните извършени от адвоката действия, както и защитаваният интерес. С оглед изложеното на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ следва да бъдат присъдени 600 лева разноски за адвокат с равностойност от 306. 78 евро, в каквато част молбата от 11.03.2025г. по чл. 248 от ГПК се явява основателна. Воден от горното съдът