Определение № 119 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1667/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на молителя „Ив Тур“ ООД срещу разпореждане на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът „Д. инвест“ ООД оспорва жалбата. Установява се, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна първоинстанционният съд е оставил без движение с указание за отстраняване на конкретно посочени нередовности. В определения срок, изтекъл на 25.02.2020 г., жалбоподателят е отстранил част от нередовностите, а във връзка с останалите (за представяне на доказателство за внесена държавна такса и за представяне на новите писмени доказателства, с които е обосновано искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) е поискал продължаване на срока. След двукратно продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК и отделно продължаване на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28 от 2020 г.) същият е изтекъл на 22.05.2020 г. С ново разпореждане от 03.06.2020 г. съдът е дал на жалбоподателя нова възможност за отстраняване на нередовностите в срок до 12.06.2020 г., за което жалбоподателят е бил уведомен, чрез упълномощения адвокат, на 04.06.2020 г. На 12.06.2020 г. пълномощникът е поискал ново продължаване на срока с 14 дни, т. е. до 26.06.2020 г., обосновавайки се с липса на връзка с управителя на дружеството. Във връзка с тази молба съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за наличието на посочените за целия период обстоятелства, препятстващи отстраняването на нередовностите, за което пълномощникът е бил уведомен по телефона на 29.06.2020 г., както и със съобщение, връчено на 01.07.2020 г. На 08.07.2020 г. пълномощникът е депозирал молба, в която е посочил, че за периода управителят се е намирал на вилата си, където липсвала телефонна и интернет връзка, прилагайки и справка от Агенция по вписванията. При постановяване на обжалваното разпореждане съдът, като е приел последната молба за подадена след изтичането на указания 3-дневен срок (считано от уведомяването на 29.06.2020 г.), е намерил молбата от 12.06.2020 г. за продължаване на срока за неоснователна, предвид липсата на доказателства за факта и периода на поставяне на управителя на дружеството под карантина. Поради това е оставил искането за ново продължаване на срока без уважение, след което, констатирайки неотстраняването на нередовностите на молбата за отмяна, е постановил връщането й. Частната жалба е неоснователна. Изложените в същата доводи, свеждащи се до неправилно съобщаване на разпореждането от 15.06.2020 г. (по телефона съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК при липса на предпоставките за това) и оттук за неправилно определяне на началото на последния 3-дневен срок от 29.06.2020 г., вместо от 01.07.2020 г., не са от естество да заличат значението на факта, че и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане 13.07.2020 г., т. е. дори и след изтичане на поискания от жалбоподателя по-дълъг срок (до 26.06.2020 г. в случай, че молбата за продължаване би била уважена и доколкото ново продължаване не е искано) нередовностите не са били отстранени. С други думи, правилността на разпореждането, с което е отказано продължаване на срока, не е от значение за правилността на основното разпореждане, с което молбата за отмяна е върната. С оглед на това доводите в частната жалба са неоснователни. Не се установява неправилност на обжалваното разпореждане и извън тези доводи, доколкото правилно първоинстанционният съд е констатирал наличието на нередовности на молбата за отмяна, част от които (по отношение на държавната такса и новите писмени доказателства) са останали неотстранени, независимо от многократно предоставените възможности за продължителен период от време. При този изход на частното производство и съобразно направеното с представения списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна направените за частното производство разноски в размер на 500 лв. С тези мотиви съдът