Решение № 9 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2008 г.

Решение № 9 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. П. К. чрез пълномощник адв. Д срещу решение № 179/23.06.08 г. по гр. дело № 3834/07 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 30.05.07 г. по гр. дело № 1344/07 г.на СРС, 70 състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 59 от КТ, предявен от същата страна против М. на о. и н. гр. С. за сумата 1136 лв. С определение № 36 от 22.01.09 г. ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и искът -уважен. Ответникът по касационната жалба М. на о. и н. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел неоснователност на предявения от Т. П. К. иск по чл. 59 от КТ за сумата 1136 лв., тъй като ответникът МОН не бил пасивно легитимиран да отговаря по него. Направен е извод, че МОН не е правоприемник на закритото ПУ "П" с. Ветрен - работодател на ищцата. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно материалноправната легитимация на ответника. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение от 20.03.08 г. по гр. дело № 1879/07 г. на СГС, IVб с-в.; решение № 356 от 21.01.08 г. на СГС, IVа отд.; решение от 13.05.07 г. по гр. дело № 21603/06 г. на СРС, 77 с.; решение от 11.02.08 г. по гр. дело № 2898/07 г. на СГС, IVа състав и решение от 8.12.06 г. по гр. дело № 21604/06 г. на СРС, 75 с-в. Същите се отнасят до идентични казуси, по които е прието, че след закриване на държавното училище ПУ"П" без определяне на правоприемник, пасивно легитимирано да отговаря по исковете е именно МОН като негова висшестояща структура. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК приема следното: По делото е установено, че със заповед № 241/23.08.06 г.на директора на ПУ "С"на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Т, считано от 1.09.06 г. Закриването на училището е разпоредено със заповед № Р* от 30.06.06 г. на Министъра на о. и науката (обн. ДВ, бр. 59/21.017.06 г.) на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНП и чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ППЗНП. Безспорно е установено по делото от заповед № РД-14-18/8.04.99 г.на Министъра на о. и н., издадена на основание § 1, ал. 12 от ДР на ЗНП, с която са определени държавните училища и помощните звена по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗНП, че закритото ПУ "С" е било държавно училище. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗНП източник на финансиране на тези субекти е държавния бюджет чрез М. на о. и н., респ. други министерства и ведомства (за училищата с особен статут). Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост. Държавата осъществява своите функции в тази сфера на обществени отношения чрез МОН. След анализ на правната норма на чл. 10 от ЗНП настоящият състав приема, че със закриването на съответното държавно училище без определянето на правоприемник в съответния акт, както е в случая, като такъв следва да се третира именно МОН като негова висшестоящата структура, овластена от закона (чл. 10, ал. 6 от ЗНП) да решава въпросите по откриване, преобразуване и закриване на тези правни субекти. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решение от 20.03.08 г. по гр. дело № 1879/07 г. на СГС, IV"Б" с.; решение № 356 от 21.01.08 г. по гр. дело № 1488/07 г. на СГС, IV"А" отд.; решение от 13.05.07 г. по гр. дело № 21603/06 г. на СРС, 77 състав; решение от 11.02.08 г. по гр. дело № 2898/07 г. и решение от 8.12.06 г. по гр. дело № 21604/06 г. на СРС, 75 състав. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 1.09.06 г. по време на действие на КТД от 3.11.04 г. Съгласно раздел IV, т. 5 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да изплати на работника петкратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Данните по делото сочат, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е била чл. на синдикалната организация, която е страна по КТД. Размерът на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение възлиза на 227.20 лв. Предявеният иск по чл. 59 от КТ е основателен и доказан за сумата от 1136 лв., която следва да бъде заплатена от МОН като правоприемник на закритото училище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 11.09.06 г.до окончателното изплащане на сумата. Като е приел обратното въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което налага касирането му на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 550 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение