Определение № 9039 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби от Н. А. Н. от гр. Варна против определение № 7787/ 10.07.2025г и против определение № 8565/ 30.07.2025г, двете постановени по адм.д. №1458 по описа за 2025г на Административен съд Варна. С обжалваното определение № 7787/ 10.07.2025г, допълнено с определение № 8567/ 30.07.2025г е оставена без разглеждане жалбата му с искане Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Варна да му преведе сумата от 600лв и жалбата е изпратена на публичен изпълнител за произнасяне. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата. Частният жалбоподател сочи, че актът е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата, в който е отправил претенция за предоставяне на правна помощ. Счита, че е предявил ясна и точна претенция по чл.296, ал.1 и ал.2 от АПК и има правен интерес от изпълнение. Направено е искане за отмяна на определението и решаване на спора по същество като директорът на ДСП Варна бъде задължен да му преведе сумата от 600лв. С обжалваното определение № 8565/ 30.07.2025г е отхвърлено искането на Н. за предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебния акт като постановен след прекратяване на производството. Моли за обезсилване на определението. Ответникът Директор на ДСП Варна не изразява становище за по частната жалба срещу определение № 8567/ 30.07.2025г по адм.д.№1458 по описа за 2025г на Административен съд Варна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, са неоснователни. По делото е установено от фактическа страна, че в ДСП Варна на 23.06.2025г. е постъпила молба с вх. №0301-94Н-00-0712#3/23.06.2025г. от Н. А. Н. за изпълнение на Заповед № ЗСП/Д-В-1741/04.03.2025 г. за отпускане на еднократна помощ в размер на 600лв по чл.16 от Правилника за прилагане Закона за социално подпомагане (ППЗСП), издадена от директора на ДСП - Варна. След разглеждане на молбата му е отговорено с писмо изх.№ 0301-94Н-00-0712#4/30.06.2025г, че към момента са му осигурени всички права, съгласно действащото законодателство: получил е еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСПза задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизнено важни потребности; от януари 2025г. получава и месечна социална помощ за допълване на доходите на основание чл.9 от ППЗСП; размерът на отпуснатата еднократна помощ е съобразен с представените документи и приложените епикризи за боледуване, както и с доходите с които, е разполагал към този момент. Посочено е, че еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП се отпуска веднъж годишно и ДСП – Варна вече е отпуснала такава за 2025г. Н. подава жалба вх.№ 11171/ 01.07.2025г до съда срещу бездействието на ДСП Варна, оставена без движение с разпореждане от 09.07.2025г и указания да се уточни предметът на оспорване, получено от частния жалбоподател по електронна поща на 09.07.2025г в 11:56ч. С молба, изпратена на 09.07.2025г в 15:42ч, той заявява, че желае изпълнение на влязлата в сила Заповед № ЗСП/Д-В-1741/04.03.2025 г.на директора на ДСП Варна. При тези фактически установявания първоинстанционният съд приема, че Н. няма правен интерес да оспорва както писмото, което освен това не представлява индивидуален административен акт, така и бездействие по чл.296, ал.2 АПК на Директора на ДСП-Варна, защото за 2025г е получил еднократната социална помощ по чл.16 от ППЗСП. По тези съображения с определение № 7787/ 10.07.2025г по делото оставя без разглеждане жалбата му „с която моли ДСП Варна да му бъде преведена сумата от 600лв“ и прекратява производството по делото. Определението му е съобщено чрез изпращане по електронна поща на 11.07.2025г в 9:01ч като е потвърдил получаване на същата дата в 9:55ч, когато е изпратил в съда и частната си жалба срещу определението. На 10.07.2025г в 18:37ч по електронна поща е подал молба за правна помощ за всички съдебни инстанции с твърдение, че не е отстранил нередовностите и няма достатъчно средства за заплати на адвокат. С обжалваното определение № 8565/ 30.07.2025г искането е отхвърлено като съдът приема, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Определенията са валидни, допустими и правилни. Предвид диспозитивното начало в съдебния процес жалбоподателят е този, който определя предмета на спора, а съответно и на делото. От всички изявления на частния жалбоподател става ясно, че търси изпълнение по реда на АПК на влязъл в сила административен акт - Заповед № ЗСП/Д-В-1741/04.03.2025 г. на директора на ДСП Варна. Същевременно не спори, че сумата от 600лв, представляваща еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП, му е преведена, но счита това плащане за предхождащо влизането в сила на заповедта за отпускане на помощта. Тъй като сумата е била запорирана, претендира повторното й плащане с аргумент, че вече получената е без правно основание. При тези данни претенцията на Н. правилно е преценена за недопустима като краен резултат. Заповед № ЗСП/Д-В-1741/04.03.2025 г. на директора на ДСП Варна безспорно представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК. Към момента на подаване на искането е влязла в сила и изпълнена. Твърдението, че сумата от 600лв е получена без основание, е ирелевантно за конкретния спор. Дори действително социалната помощ да е била изплатена преди влизане в сила административния акт за нейното отпускане, това не обосновава правен интерес от търсения вид съдебна защита. В случая административният съд не е валидно сезиран с жалба с правно основание по чл. 296 от АПК. Това е възможно само ако е налице постановление, действие или бездействие на органа на изпълнение по смисъла на чл. 271 от АПК, каквото в случая няма, тъй като въобще няма образувано изпълнително производство - молбата на Н. до директора на ДСП Варна за изпълнение на влязъл в сила административен акт няма характер на поставяща началото на такова производство. Доколкото така подадената жалба, включително след уточнението й, няма предмет, недопустимата претенция правилно е оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. С оглед изричното уточнително изявление на Н. от 09.07.2025г, от подадената от него на 10.07.2025г молба за предоставяне на правна помощ не произтича като последица прекъсване на срока за изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в искането му. Респективно не е налице порок в обжалваното определение за прекратяване на съдебното производство, като се има предвид също, че изложените мотиви не са за нередовност, а за недопустимост на претенцията. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с които молбата на Н. за предоставяне на правна помощ е отхвърлена. Законът не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП му дава възможност да прецени доколко заявената претенция е основателна, обоснована и допустима. В случая предоставянето на правна помощ действително не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла да лицето, а назначаването на адвокат би натоварило бюджета на Националното бюро за правна помощ. Делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател, че определение № 8565/ 30.07.2025г е недопустимо. То е постановено при надлежно отправено искане за предоставяне на правна помощ за всички инстанции, след подаване на частна жалба срещу определение № 7787/ 10.07.2025г, поради което на основание чл.213а, ал.3 от АПК по него произнасяне се дължи от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваните определения следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,