Определение № 366 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 246/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 20.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 7606/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 28.03.2011 г., постановено по гр. д. № 11656/2011 г. на Софийски районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводът на въззивния съд за пропускане на предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване на първоинстанционния акт е необоснован и противоречи на закона. Твърди, че е подал частната жалба по пощата в последния ден от едноседмичния срок – на 11.04.2011 г., но въззивният съд е приел жалбата за просрочена като е изходил от датата на получаването й в пощенската станция на адресата – 12.04.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна. Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определението от 28.03.2011 г. по гр. д. № 11656/2011 г. на Софийски районен съд, след като е приел, че същата е процесуално недопустима поради подаването й извън предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едносемичен срок за обжалване. Изводът за просрочие на частната жалба е обоснован със съображения, че обжалваното първоинстанционно определение е връчено на жалбоподателя на 04.04.2011 г., от когато е започнал да тече срокът по чл.275, ал.1 ГПК, а частната жалба е подадена по пощата на 12.04.2011 г. – едни ден след изтичане на срока. Определението е неправилно. От доказателствата се установява, че определението по гр. д. № 11656/2011 г. на Софийски районен съд е връчено на [фирма] на 04.04.2011 г. От момента на връчване на определението е започнал да тече предвиденият в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок за неговото обжалване с частна жалба. Броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, едноседмичният срок е изтекъл на 11.04.2011 г. /присъствен ден – понеделник/. Към делото е приложен пощенски плик, от пощенското клеймо върху който е видно, че на 11.04.2011 г. – в последния ден от срока, дружеството – жалбоподател е подало по пощата частна жалба срещу определението на Софийски районен съд. Изпращането на частната жалба по пощата на датата 11.04.2011 г. се доказва и от представеното в настоящото производство писмо изх. № 192М38/17.09.2011 г., изходящо от [фирма]. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК, срокът за подаване на жалбата не следва да се смята за пропуснат, след като същата е изпратена по пощата преди неговото изтичане. Като е приел частната жалба за просрочена, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за разглеждане на жалбата. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,