Решение № 328 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г.

Решение № 328 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1* от 02.12.2009 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр. д. № 2151/2008 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 14.07.2008 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 3545/2007 г. за отхвърляне на предявения от К. Д. К. и С. М. К. против Е. С. Ф. иск по чл. 109а ЗС за определяне на границата между П по КП на м. "Т", гр. В. от 1987 г., идентични с ПИ № 645 и ПИ № 646 по ПНИ на с. о. "В" гр. В.. Ж. К. Д. К. и С. М. К., чрез пълномощника си адв. П, считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Според тях съдът не е обсъдил и мотивирал защо не приема сочените аргументи за незаконосъобразност на ПНИ и не е упражнил правомощието си за косвен съдебен контрол върху него. Считат, че преди да бъде изготвен плана на новообразуваните имоти кадастралната граница между имотите е станала имотна граница на основание чл. 14, ал. 5 ЗУТ, тъй като разработката на ПУП /влязъл в сила/ и изпълненото строителство са съобразени с КП от 1987 г. На второ място според тях съдът не е взел предвид, че помощен план и план на новообразуваните имоти /ПНИ/ се изработва само за земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а процесните имоти не са такива, поради което е недопустимо урегулирането им с ПНИ. Освен това планът е изработен в нарушение на императивни норми - чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗКИР. По тези изложени в жалбата съображения, искат отмяна на решението и уважаване на предявената претенция. Ответницата по жалбата Е. С. Ф. е депозирала писмен отговор, с който намира решението за законосъобразно и правилно, а жалбата за неоснователна. С определение № 328 от 31.03.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението и с оглед необходимостта да се даде отговор на въпроса дали е допустим иск за установяване на граници относно имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Варненски окръжен съд е приел, че страните по делото са собственици на посочените в исковата молба имоти съответно ПИ № 3* за ищците и ПИ № 1* за ответницата по кадастралния план от 1987 г. на местн. "Т", селищно образувание "В" гр. В.. И. са попълнени по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на с. о. "В", одобрен със заповед № 321/29.11.2006 г., като ПИ № 645 и ПИ № 6* хода на производството съдът е установил, че за процесните имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план; има единствено план на застрояване за имота на ищците; така че границите между имотите не са определени по административен ред с регулационен план и затова искът е допустим. От събраните доказателства е видно, че съществуващата на място граница между имотите не е променяна от години и съответства на заснетата по ПНИ от 2006 г., както и на границата по кадастралните планове от 1956 и 1963 г. Границата обаче не съвпада със заснетата по кадастралния план от 1987 г., като по него имот № 646 навлиза в имот № 645 с 46 кв. м. За да отхвърли иска съдът е приел за недоказано, че при изработването на последния план, а именно плана на новообразуваните имоти, при заснемането на имотите е допусната грешка или непълнота. Посочил е, че заснетата през 1987 г. граница не отразява действителното фактическо положение и не може да се установи на какво се дължи разместването й в сравнение с тази по предходните планове, както и че по кадастралния план от 1987 г. и по действащия план имотът на ответницата е в размери по-малки от тези по титула й за собственост. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато, за да бъде отговорено на въпроса дали е допустим иск за установяване на граници между имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По този въпрос няма съдебна практика, поради което изясняването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т. е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. Трайно установената съдебна практика приема, че е недопустим такъв иск относно урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг иск - този по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост, но към минал момент - към влизане в сила на регулационния план. В този смисъл са: Решение № 1* от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4952/2007 г., II г. о., Решение № 1* от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2007 г., IV г. о. При спор за граници на имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, ситуацията е идентична, тъй като уредбата относно одобряването и действието на плана на новообразуваните имоти е сходна с тази за устройствените планове. Така, съгласно § 4к, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ съдържанието на плановете, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определя с ППЗСПЗЗ; ал. 6 постановява, че планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител; обнародва се в "Д" и подлежи на обжалване по административен ред; ал. 8 урежда възможностите за изменение на влязъл в сила план и първата хипотеза е когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Подробна регламентация на визираните въпроси се съдържа в чл. 28, 28а и 28б ППЗСПЗЗ.