Определение № 248 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 793/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „Еврофууд Груп“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №31/17.01.2020 г. по ч.т.д. №780/2019 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на №3731 от 18.10.2019 по т.д. №950/19 на ОС-Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на ищеца-частен касатор срещу „Енерго-Про продажби“АД –гр.Варна ЕИК[ЕИК] за установяване,че ищецът не дължи на ответника сумата от 25 070,08 лева-стойност на допълнително начислена ел.енергия за отчетен период: 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г., поради неподведомственост на спора на съдилищата, предвид наличие на арбитражна клауза. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, въззивният съд е изложил следните съображения: Съдът е сезиран с имуществен спор за цена на ел.енергия между две търговски дружества. С отговора на ИМ, дружеството-ответник се е позовало на наличие на арбитражна клауза в констативен протокол КП № 1901003/29.05.2018 г., в който страните изрично са приели, че споровете във връзка с издадения протокол следва да се разрешават от Арбитражен съд Варна при СППМ. В две допълнителни молби от страна на пълномощника на управителя на „Еврофууд Груп“ЕООД ЕИК[ЕИК] до „Енерго –Про Продажби“, съответно: за получаване на документи и за депозиране на ИМ във ВОС, е потвърдено наличието на арбитражна клауза с горното съдържание. Ето защо и доколкото няма основание да се приеме, че спорът е неарбитруем, по смисъла на изчерпателно изброените в чл.19 ал.1 ГПК изключения, и в частност същият не е потребителски, тъй като се отнася за ел.енергия, ползвана от търговско дружество за промишлени цели, то съдът е приел, че делото по така предявения иск е неподведомствен на съдилищата и е от компетентността на посочения арбитражен орган. Като основания за допускане до касация от страна на ищеца се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като въпроси от значение за изхода за спора се навеждат такива, които се свеждат до :1. за пределите, в които следва да се произнесе въззивния съд, с оглед ограничеността до оплакванията във въззивната жалба и 2. за възможността да приеме, че се касае за грешно изписване на наименование на ЮЛ в съответния документ, материализиращ арбитражна клауза, с оглед останалите данни по делото. Първият обобщен въпрос е неотносим към настоящия процесуален спор, доколкото същият се свежда до проверка допустимостта на иска, с оглед надлежно наведен в отговора на ИМ отвод за неподведомственост, поради наличие на арбитражна клауза в констативен протокол КП № 1901003/29.05.2018 г.. Точно по това възражение се е произнесъл и въззивният съд. Обстоятелството, че в ЧЖ на ответника до ВАС се излагат доводи по отношение на двете допълнителни молби от страна на пълномощника на управителя на „Еврофууд Груп“ЕООД ЕИК[ЕИК] до „Енерго –Про Продажби“, с които е потвърдено наличието на арбитражна клауза, не води до извод за излизане извън предмета на спора от страна на въззивния съд, още повече, че именно на арбитражната клауза в констативен протокол КП № 1901003/29.05.2018 г. се е позовал ответникът и в отговора си на същата ЧЖ до САС. От изложеното следва, че така формулираният обобщен правен въпрос няма качеството обуславящ изхода по спора, тъй като отговорът му не би се отразил на извода за недопустимост на иска, с оглед основателността на отвода за неподведомственост на спора на съдилищата, поради наличие на арбитражна клауза. Вторият въпрос е изцяло фактически, а не правен и касае обосноваността на изводите на въззивния съд по конкретни факти, което не е предмет на проверка във фазата по преценка основанията за допускане до касационно обжалване на въззивно определение. Разноски в полза на ответника по ЧКЖ не се дължат, с оглед липсата на доказателства за такива. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение