Решение № 10166 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2014 г.

Решение № 10166 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса против решение № 7860/13.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4092/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 2/21.02.13 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Венета Минчева Цолева на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Чрез процесуалния представител юрисконсулт Хронева, жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуален закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Цолева да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по жалбата - Венета Минчева Цолева, чрез адв. Печева, е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение е отменена заповед № 2/21.02.13 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., с която е прекратено служебното правоотношение на Цолева на длъжността "старши експерт", отдел "Правно обслужване, европейски регламенти и международни спогодби, обжалване и комуникации", към Дирекция "Администриране и правно обслужване на дейността", ранг V-младши"- поради получена най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ в сила от 1.07.2012 г. По делото е установено, че към административната преписка е приложен формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции - на длъжността: "старши експерт" в НЗОК - Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, заемана от Цолева за периода 1.07.2012 г. до 31.12.2012 г., като на служителката е поставена оценка "неприемливо изпълнение". Решението на Административен съд София - град, предмет на касационно обжалване е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - Управител на НЗОК в качеството му на орган по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма. Законосъобразно е заключението на решаващия съд, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и на материално правните изисквания предвидени в нормите на ЗДСл. и НУРОИСДА. Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, а това опорочава определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С НУРОИСДА, в сила от 1.07.2012 г.- се определят условията и редът за оценяване изпълнението на служебните задължения от служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл. държавният служител се оценява ежегодно въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности. Законодателят изрично е предвидил целите да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове. Атестирането обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година (чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА и се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 и следващите от Наредбата. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионална компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Съгласно чл. 16 от НУРОИСДА- въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Също така е посочено, че оценка "Неприемливо изпълнение", когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1. Първоинстанционния съд е приел в случая, че не са спазени разпоредбите на чл. 6 от Наредбата - Цолева, не е имала действително отработени минимум 6 месеца, през оценявания период; междинна среща не е провеждана; работният план също е съставен извън срока. Изводът на решаващия съд е, че органът по оценяването не е изложил мотиви защо, при получената възможно най- ниска оценка от страна на Цолева, следва да се възползва от дадената му законова възможност - в месечен срок да прекрати служебното правоотношение. Действително - § 4 от ПЗР на НУРОИСДА - предвижда, че за служителите на НЗОК - междинна среща за 2012 г. не се провежда; но задължава индивидуалните работни планове да се изготвят, в периода - 1.07.2012 до 15.08.2012 г. Както сочи съда такъв за жалбоподателката е съставен едва на 10.10.2012 г. В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискването на разпоредбата на чл. 18 от Наредбата предвиждаща, че оценяването следва да бъде извършено безпристрастно и обективно - е нарушено. Законосъобразно АССГ е приел, че посочването във формуляра за оценка" служителят отказва да изпълнява възложеното в индивидуалния план. Не е обработвала заявления за издаване на ЕЗОС, както и решения за отказ" - е твърде общо и абстрактно. Също така обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от намиращите се в административната преписка доказателства не може да се направи извод, дали поставените цели на Цолева /в работния й план/ са изпълнени и ако да - в каква степен. Обосновано, при прилагане правилата нана доказателствената тежест и цялостен анализ на събраните доказателства, съда приема, че органа по назначаване не е доказал, че неизпълнението на служебните задължения е предизвикано от поведението на служителят- същият е препятствал възможността да бъде поставен "акаунт" на служебния компютър. Поради всичко изложено следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административно производствените правила и материално правните разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания. Административен съд - София град, постановява решение което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението следва на Административен съд - София град е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касатора следва да заплати на ответника сторените разноски за тази инстанция, в размер на 800 лева- възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,