Определение № 8329 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „НИК ФУД БГ“ ЕООД, ЕИК 200303273, против Определение № 26165/29.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5438/26г. от Административния съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № ПИ-152/23.04.26 г. на директора на ТД на НАП-София и Националната агенция по приходите е осъдена да му заплати разноски по делото в общ размер от 25,56 евро, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предмет на жалбата пред него е Решение № ПИ-152/23.04.26 г. на директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение жалбата на „НИК ФУД БГ“ ЕООД срещу ПНОМ изх. № С260022-022-0032825/07.04.2026г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП-София по изпълнително дело № 170199710/2017 година. Въз основа на представени от жалбоподателя писмени документи, съдът е установил, че образуваното изпълнително дело е прекратено, а наложените обезпечения са отменени. Въз основа на установеното, съдът е приел, че жалбата е без предмет, тъй като обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки било отменено, както и че за жалбоподателя е отпаднал правния му интерес, тъй като правният ефект, целен с жалбата – отмяна на наложените обезпечителни мерки, е реализиран. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му с възражение, че правният интерес от поддържане на жалбата от дружеството е налице. Установяване на незаконосъобразността на обжалваното решение на директора на ТД на НАП-София и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки е от значение, тъй като от него са причинени вреди на дружеството, които ще се търсят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТД на НАП – София я оспорва по съображения в писмен отговор от 14.07.26 година. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Частната жалба е и основателна. Правните изводи на административния съд за недопустимост на образуваното пред него производство са неправилни. Предмет на делото пред административния съд е било Решение № ПИ-152/23.04.26 г. на директора на ТД на НАП-София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С260022-022-0032825/07.04.2026 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП-София. С Постановлението за отмяна на наложените обезпечителни мерки от 17.06.26 г. ( лист 131 от първоинстанционното дело) не се отменят актовете, предмет на жалбата, по която е образувано делото пред административния съд, а се отменя самата обезпечителна мярка. Обжалваното постановление продължава да съществува в правния мир, макар и да не произвежда действие. Тоест, жалбата, по която е образувано производството пред АССГ не е без предмет. Жалбоподателят продължава да има интерес от поддържането й, тъй като наложеното обезпечение е отменено занапред, но не и за периода, в който е произвело действие обжалваното постановление. Жалбоподателя е обосновал интереса си от поддържане на жалбата, който е правен. При евентуална отмяна на обжалваното решение и потвърденото с нето постановление за налагане на обезпечителни мерки като незаконосъобразно, жалбоподателят би имал процесуалното право да предяви иск по чл.1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 1 АПК за получаване на обезщетение за нарушените му права в резултат на незаконосъобразния акт. Определението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.