Определение № 452 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. срещу определение №2016/27.06.2018г., постановено по гр.д. 6074/2017г. на САС, ГО-8 състав, с което е отхвърлена молба му по чл.248 ГПК за изменение на определение, постановено по чл.248 ГПК, в частта за разноските. За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че като е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу определение на СГС по чл.248 ГПК, не е постановил окончателен акт по чл.81 ГПК, поради което не следва да се присъждат разноски. В жалбата се излагат доводи, че съдът дължи произнасяне по направените разноски с всеки акт, който приключва делото, а в случая актът на САС, който е оставил без разглеждане частната жалба срещу определение по чл.248 ГПК е окончателен, тъй като слага край на производството по чл. 248 ГПК и доколкото ищецът е направил разноски в това производство, то ответникът П. му дължи обезщетение в същия размер. След преценка на доводите и съдържанието на нормата на чл.81 ГПК, настоящия състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва, че актът, който приключва производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по чл. 248 ГПК е извън приложното поле на чл.81 ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО