Определение № 1412 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 59/27.04.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 132/2015, с което е отменено решение № 20/09.02.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 256/2014, като е отхвърлени предявените искове за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. Недоволни от решението са касаторите А. Д. Л. и С. А. Л., представлявани от адв. Кл. П. от Т., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на дълбоко разстройство на отношенията между осиновителите и осиновения и изискването то да е трайно и необратимо и правното значение на причините за настъпването на разстройството, когато осиновеният е навършил пълнолетие, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т., 2 и 3 ГПК. Ответникът по жалбата Б. С. Л., чрез особения си представител адв. Л. М. от Т., я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че осиновителите са пренебрегнали част от моралните са задължения по отношение на осиновения и това е довело до по-късно до установеното по делото смущение в отношенията с ответника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е осиновен пълно от ищците през 1981 г., когато е бил 1-годишен. През последните четири години отношенията между страните са се влошили. Ответникът – 34-годишен живее отделно от родителите си, не работи и често идва при тях да иска пари. В пияно състояние ги нагрубява и обвинява, че с него се държат различно в сравнение с по-малките му брат и сестра, които са техни рождени деца. Злепоставял е и баща си на работното му място в болницата, в която той работи като лекар. Като ученик ответникът е бил недисциплиниран, бягал от училище и събирал се е с лоши приятели. Занимавал се е с футбол, със съдействието на баща си е започнал работа в аптека, но е напуснал работа. Проблемите между страните са свързани предимно с неоснователните претенции на ответника да го издържат финансово. Предявените искове са отхвърлени, тъй като попадането в неподходяща приятелска среда е следствие на занижен родителски контрол. Очевидно възпитанието на ответника е било пренебрегвано за сметка на другите две рождени деца, които са намерили пълноценна реализация в обществото, поради което ищците не могат да искат прекратяване на осиновяването, дори разстройството в отношенията да е причинено от ответника. О. връзка между страните трае 33 години, а отношенията са влошени пред последните 4, което означава че те нямат траен и непоравим характер и може да бъдат преодолени с усилията на двете страни и подкрепата на останалите членове на семейството. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение