Решение № 2479 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ (НЕК) ЕАД, подадена чрез ст. юрисконсулт Е. Маринкова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение №27241/ 16.12.2024г. по административно дело № 6691/ 2024г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съдебното решение да бъде отменено, алтернативно да се върне преписката за ново произнасяне като се дадат задължителни указания. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът- Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) в писмен отговор, счита касационната жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД за неоснователна и необоснована. Моли решението на съда да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с материално- правните норми и съдопризводствените правила. В открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Янков счита решението на Административен съд- София- град за правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 27241/ 16.12.2024г. по административно дело № 6691/ 2024г. на Административен съд- София- град се ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД, срещу издадено от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, Решение № 4216/ 18.06.2024г. за изменение и продължаване срока на действие на Разрешително № 11140074/ 16.12.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект, в частта за „Условия за действие при повреда на водомерите“ от Приложение към разрешително за ползване на повърхностен воден обект – „В дневника за измерване на водните количества, за периода на водовземане без измервателно устройство, но не повече от 30 дни, се отразява максимално разрешеното водно количество– 240 л/сек.“. За да достигне до този правен извод решаващият съд е установил, че НЕК ЕАД е титуляр на Разрешително № 11140074/ 16.12.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект река- Боянска, с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ „Бояна“, с инсталирана мощност 1380 кВт и нетен пад 900 м., с краен срок на разрешителното– 16.12.2019г. Административното производство за продължаване срока на действие на разрешителното е образувано по заявление на титуляра с вх. № РР-01-104/ 29.11.2019г. Първоначално срокът е продължен с Решение № 2947/ 21.04.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което решение е вписано условие за монтиране на отговарящо на Закона за измерванията, измервателно устройство за измерване на действително отнетите водни маси. От приложените към административната преписка писмени доказателства адм. съд е установил, че решението е обжалвано и частично отменено. Действията по преписката са продължили с нови предписания и указания, и обжалвания по административен, и съдебен ред. След постановяване на решението по адм. дело № 4623/ 2022г. на АССГ, с писмо вх.№ КД-07-3467/ 30.11.2023г. в БДДР е получено уведомление от НЕК, във връзка с изпълнение на условието, дадено с Решение № 2947/ 21.04.2020г., за монтиране на разходомерни устройства на напорните тръбопроводи на ВЕЦ „Бояна“. БДДР е извършила проверка и констатирала наличието на два броя ултразвукови разходомерни устройства, съответно: на турбина 1 със SN 19719768 и на турбина 2 със SN 19653197. На разходомерните устройства има поставен стикер и пломба на Българска агенция по метрология от 2023г. и същите са пломбирани едностранно с пломба и щемпелна БДДР. Монтирано е автоматично дистанционно нивомерно устройство на водохващането на ВЕЦ „Бояна“, като за тези обстоятелства е съставен Констативен протокол № 2-АЕ-43/ 14.03.2024г. (лист 55 от делото АССГ). Това обстоятелство– за монтираните измервателни устройства, не се оспорвало от жалбоподателя. Въз основа на така установените обстоятелства, директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е издал Решение № 4216/ 18.06.2024г. за изменение и продължаване срока на действие на разрешително № 11140074/16.12.2009г. за водовземане от повърхностен воден обект. В обжалваната част на адм. акт- „Условия за действие при повреда на водомерите“ от Приложение към разрешително за ползване на повърхностен воден обект, е включено условие- „В дневника за измерване на водните количества, за периода на водовземане без измервателно устройство, но не повече от 30 дни, се отразява максимално разрешеното водно количество– 240 л/ сек.“ АССГ е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случай на повреда на измервателното устройство, използваният воден обем следва да се определя по реда на чл. 56, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Адм. съд в обобщение е посочил, че Решение № 4216/ 18.06.2024г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в оспорената му част е постановено в съответствие с материалния закон, с оглед на което жалбата срещу него била отхвърлена. Решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. С решението си правилно е отхвърлил жалбата на „Национална електрическа компания“ ЕАД, срещу издадено от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ Решение № 4216/ 18.06.2024г. Решаващият съд правилно е приел в мотивите си, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита. Спорният по делото въпрос е дали в обжалваната част, актът отговаря на изискванията на материалния закон. Правилно решаващият адм. съд отхвърля хипотезата, че в случай на повреда на измервателното устройство, използваният воден обем следва да се определя по реда на чл. 56, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Нормата гласи, че за съществуваща ВЕЦ, за която няма техническа възможност за монтиране на средство за измерване, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез изчисляване на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh. (м3/ kWh) и общо произведената електрическа енергия. В конкретния случай обаче, не е спорно, а и от доказателствата по делото (Констативен протокол № 2-АЕ-43/ 14.03.2024г.) е видно, че за съществуващия ВЕЦ „Бояна“ са монтирани средства за измерване- два броя ултразвукови разходомерни устройства на напорните тръбопроводи на ВЕЦ, които са с редовно поставени стикери. От това обстоятелство следва, че електроцентралата, не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води, тъй като не е установена техническа невъзможност за монтиране на средство за измерване. Такава възможност е налице и дружеството е изпълнило предвиденото задължение в издаденото разрешително за неговото монтиране. В тази връзка, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, административният орган в обжалваната част на акта, е определил начина на изчисляване на таксата за водовземане в случаите на повреда на наличното измервателно устройство- съобразно определените в разрешителното за водовземане водни количества. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Отнетият при водовземането обем вода се измерва, посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства– чл. 194а, ал. 1 ЗВ. В случая от БД е съобразена разпоредбата на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ съгласно, която в случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества. Това задължение е поставено още в Решение № 2947/ 21.04.2020 г., за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане. Временната липса на действащо изправно измервателно устройство обуславя изчисляване на годишната такса на база посоченото в разрешителното максимално водно количество- &143, ал.1 ЗВ. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 102, 26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,