Решение № 3560 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 227/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 3749 от 21.11.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 745/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 6562 от 25.07.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията, КЗП), с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал.4, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т.2, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т.2 съгласно Протокол № 38 от 25.07.2025 г., е забранено на "Г. Венциславов 2005" ЕООД, при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация чрез отправяне на покана за покупка на стоки с намалени цени, които не доставя в срок или въобще не оставя (конкретно са изброени различни видове стоки) посредством онлайн рекламна брошура „Абсолют +“ за периода 16.06. – 30.06.2025 г. в супермаркет „Абсолют плюс“, находящ се в гр. Павликени, [улица] Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен и несъответен на доказателства изводът на съда, че търговецът не е осъществил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.2, предл. 1 (наличност) ЗЗП. Обосновава, че "Г. Венциславов 2005" ЕООД е действало недобросъвестно и са събрани достатъчно доказателства, че е налице практика, която въвежда в заблуждение на потребителите относно наличието на конкретно изброените стоки с намалени цени, рекламирани в брошурата, като този практика привлича потребителите и е възможно да промени икономическо им поведение, а търговецът има информация, че не може да достави разумни количества от рекламираните стоки в съответните търговски обекти в промоционалния период. Счита, че неправилно съдът приема, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нелоялната търговска практика и подробно обосновава обратния извод. Иска от съда да отмени съдебното решение и да постанови ново, с което да се потвърди оспорената заповед като законосъобразна. Алтернативно, ако съдът приеме касационната жалба за неоснователна прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът – "Г. Венциславов 2005" ЕООД, в писмена молба чрез адв. Стоева и адв. Кирязова, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства. Иска съдът да остави в сила съдебното решение и да му присъди разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че: При планова проверка в супермаркет „Абсолют плюс“, гр. Павликени е установено, че стопанисващият обекта търговец - "Г. Венциславов 2005" ЕООД, рекламира чрез онлайн брошура стоки с намалени цени (извършена е проверка на конкретното посочени стоки, описани в обстоятелствената част на заповедта) като при проверката е установено, че за някои от стоките с промоционални цени няма наличност в търговския обект на 20.06.2025 г., а промоцията е обявена за периода от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г. При проверка по документи, изискани от търговеца относно извършени доставки на тези стоки, се установява че не е извършвана доставка в периода непосредствено преди започването на промоцията, рекламирана чрез онлайн брошурата, поради което към датата на проверката в търговския обект няма налично от проверяваните стоки. Констатираното е квалифицирано като нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 2 (наличност) ЗЗП и решение за забрана на посочената практика е взето от КЗП на 25.07.2025 г. с решение по т. 2 от Протокол № 38. На 25.07.2025 г. със Заповед № 6562, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал.4, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т.2, предл. 2 (наличност) ЗЗП от председателя на КЗП, на Дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва гореописаната нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложен материален закон. Съдът приема още, че несъмнено съгласно разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, "Г. Венциславов 2005" ЕООД извършва търговска дейност – продажба да стоки на дребно в магазин, която дейност представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в § 13, т. 23 ДР ЗЗП. Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че търговецът не практикува заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като в рекламната брошура за процесния промоционален период е включено изрично разяснение до потребители, което им дава указание че е възможно някои от стоките да не се предлагат във всички магазини, а асортиментите да варират от магазин до магазин, както и че не всички артикули се предлагат в по-малките формати. Съдът приема, че търговецът добросъвестно е предупредил потребителите, че количествата на рекламираните стоки са ограничени, не са налични във всички обекти, посочени в брошурата, както и че не са налични във всички разфасовки/формати, поради което прави извод, че не е налице нелоялна търговска практика по смисъл на чл. 68д, ал. 2, т.2, предл. 2 ЗЗП. Въз основа на горното съдът прави краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. „Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП определя за нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП „търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика“. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява в това, че предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно наличността на рекламирани стоки с по-ниски цени в конкретния проверяван търговски обект. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1 във вр. ал.2, т.2, предл. първо ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да съдържа неверяна следователно подвеждаща информация; 3) да променя или да е в състояние да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката/услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без нейното използване. Безспорно по делото е, че предлагането за проджаба на стоки на дребно в магазин е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Търговската практика по предлагането на стоки за продажба на дребно често включва рекламирано им чрез различни средства за комуникация, включително онлайн брошури с оповестени по-ниски цени за определен период. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за наличностите на стоките с по-ниски цени да е невярна и поради това заблуждаваща. Предвид съдържанието на рекламната брошура, пръвоинстанционият съд правилно и обосновано заключава, че търговецът е информирал потребителя, че количествата на рекламираните стоки са ограничени, че не се намират във всички магазини, посочени в рекламата, както и че не са налични във всички разфасовки/формати. С оглед посоченото се налага извода, че потребителят не е получил невярна информация относно наличностите на рекламираните стоки. Никъде в рекламната брошура не се сочи информация за конкретна наличност на стоки в проверявания обект, поради което правилно съдът е съобразил, че уточнението дадено в края на брошурата се отнася до всички обекти, включени в нея. Не е налице невярна информация в брошурата за наличността на конкретното, изброените в оспорената заповед стоки в проверявания обект, която да заблуди потребителите, поради което правилно съдът приема, че в случая не е приложена нелоялната търговска практика, описана в оспорената заповед. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите от значение за случая и въз основа на тях е направил правилен извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, КЗП – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, следва да се осъди да плати в полза на ответника по касация сумата от 400 евро, съставляваща разноски за възнаграждение за адвокат, съгласно представения списък и доказателства за реалното им плащане. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност адвокатското възнаграждение. Платеното такова съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема извършена правна работа. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение